Определение № 200 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 565/2012 г.

Производство по чл. 248 ГПК. С определение № 156 от 22.05.2013г. по настоящето дело е оставена без разглеждане молбата на Р. Б. А. с вх.№ 8013/1.04.2013г. за изменение на постановеното по делото решение № 27 от 28.02.2013г. в частта му за разноските, като просрочена. Ответниците по молбата Д. Б. Х. и В. Б. Х. са подали на 27.05.2013г. молба за допълване на съдебния акт чрез присъждане на разноските, които са направили в производството по чл. 248 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Ответницата по молбата Р. Б. А. взема становище за неоснователност на молбата и евентуално предявява възражение за прекомерност на претендираното възражение на пълномощника. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С решение №27 от 28.02.2013г. по настоящето дело е оставена без уважение подадената от Р. Б. А. молба за отмяна на влязло в сила решение и тя е осъдена да заплати на ответниците по молбата Д. и В. Х. сумата 1000лв. адвокатско възнаграждение. С молба вх.№ 8013/1.04.2013г. Р. А. е поискала изменение на решението в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Ответниците по молбата Д. и В. Х. са представили отговор, с който намират молбата за недопустима и претендират присъждане на разноски в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение. Представили са договор за правна помощ № 174219 от 23.04.2013г., който удостоверява заплащането на посочената сума. С определение № 156 от 22.05.2013г. молбата на Р. А. по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане като просрочена. Съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците за разноски. Съобразно изложеното молбата на Д. и В. Х. за допълване на съдебния акт в частта за разноските чрез присъждане на разноските, полагащи се на ответниците по молбата, се явява основателна. Според изхода на производството по чл. 248 ГПК те имат право на разноски и своевременно са поискали присъждането им. С оглед наведеното от Р. А. възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение съгласно чл. 78, ал.5 ГПК e налице основание за спиране на производството по молбата по чл. 248 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия. Под № 3 сред въпросите, предмет на тълкувателното дело, е включен въпроса дали намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 ГПК е ограничено от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно §2 ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или може да слезе до посочения в същата Наредба минимален размер. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.