Определение № 10279 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна против определение № 8245 от 12.08.2024 г., постановено по адм.д. № 1428/2024 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отказал предоставянето на правна помощ на Н. по адм.д. № 1428/2024 г. на Административен съд - Варна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на молбата. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение Административният съд - Варна е отказал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на Н. по адм.д. №1428/2024 г. на Административен съд - Варна. Съдът е приел е, че спорът, с който е сезиран, не е в хипотезата на задължително назначаване на правна помощ. Приел е също, че жалбоподателят действително няма достатъчно средства, за да си осигури сам професионална правна защита в процеса. Според съда не е установена третата, визираната в чл. 23, ал. 2 Закона за правната помощ (ЗПП) предпоставка, а именно интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. Съдът е заключил, че с оглед ползата, която правната помощ би донесла за лицето, при положение, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предоставянето й не е оправдано. Мотивирал се е, че интересите на оспорващия ще бъдат защитени в достатъчна степен предвид засиленото служебно начало в административния съдебен процес. Определението е правилно. Безплатна правна помощ по реда на ЗПП се предоставя в случаите, когато по закон е предвидена задължителна адвокатска защита или представителство, както и когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Преценката по чл. 23, ал. 4 ЗПП за липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като се вземат предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост, възраст и други релевантни обстоятелства. От представените доказателства съдът обосновано е приел, че Н. няма достатъчно средства, за да си осигури сам адвокатска защита по делото. Кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по преценка на съда е и да има установен интерес за правосъдието, което да налага необходимост от процесуално представителство на страната. Конкретният правен спор, с който е сезиран Административен съд - Варна, не представлява спор с фактическа и правна сложност. Следва да се има предвид, че административното съдопроизводство се отличава със засилено служебно начало. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Също така при разглеждането на делата от административен характер действа принципът на служебното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 9 АПК. Съдът служебно събира всички относими по делото доказателства, от които да направи изводите си за прилагане на закона, като за него е установено задължение да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от наведените от жалбоподателя доводи - чл. 168, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, като е отказал предоставянето на правна помощ, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд