Определение № 943 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 644/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от Гаранционен фонд, [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение №60 от 23.03.2026 г., постановено по в.гр.д. №498 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Ловеч. С въззивното решение, след частична отмяна на съдебно решение №104 от 06.06.2025 г. по гр.д. №788 по описа за 2024 г. на Районен съд - Троян, поправено по чл. 247 от ГПК със съдебно решение №185/06.10.2025 г., на основание чл.519, ал.1, т.1, вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ е осъден Гаранционен фонд, [населено място] да заплати на Р. Б. Л. допълнително сумата от 5 112.92 евро /10 000 лева/, предявени като частичен иск от 30 677.51 евро /60 000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2022 г. на паркинга пред СБАЛОЗ „Проф. Д-р Марин Мушмов", находящ се на [улица], в [населено място], в резултат на удар от неустановен автомобил за причинени телесни повреди- счупване на лява тазобедрена става. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на основание чл.519, ал.1, т.1, вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 7 669.38 евро /15 000 лева/ - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.12.2023 г., както и за сумата 1 106.95 евро /2 165 лева/, претърпени имуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане. Срещу въззивното решение в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба от Гаранционен фонд, към която са приложени изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса. Представени са платежни нареждания от 24 и 25.03.2026 г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в общ размер от 13 889.25 евро. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за основателно. На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е в размер на присъдената сума. В настоящия случай въззивното решение подлежи на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, жалбоподателят е представил доказателства за подадена в срок касационна жалба и внесено обезпечение в законоустановения размер, поради което молбата за спиране на изпълнението е основателна. Воден от горното, Върховният касационен съд