Решение № 11727 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2010 г.

Решение № 11727 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по горите, гр. София, представлявана от процесуален представител Ерджан Мурад, против решение № 244/11.11.2009 г. на Смолянския административен съд по административно дело № 225/2008 г. в частта, в която се отхвърля жалбата на Държавна агенция по горите, представлявана от доц. Стефан Юруков - председател, срещу Заповед № 37-1 от 28.07.2008 г., Заповед № 37-2 от 28.07.2008 г., Заповед № 37-3 от 28.07.2008 г., Заповед № 37-4 от 28.07.2008 г., Заповед № 37-5 от 28.07.2008 г., Заповед № 37-6 от 28.07.2008 г., Заповед № 37-7 от 28.07.2008 г. и Заповед № 37-8 от 28.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Смолян, с които са одобрени Протоколни решения № 1, 2, 3 и 4/23.07.2008 г. и № 5, 6, 7 и 8/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в землището на гр. Доспат, с. Късак, с. Барутин, с. Црънча, с. Змеица, с. Бръщен, с. Любча и с. Чавдар. Касаторът счита, че решението е неправилно - постановено е при съществено нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че същото е и необосновано. Съдът, в противоречие със служебното начало не е отчел задължението си обективно, всестранно и в пълнота да изследва всички обстоятелства по делото, като събере всички относими, допустими и необходими за изясняването на обективната истина доказателства. Поради неправилното установяване на релевантните по делото факти, съдът е стигнал до формиране на неправилни изводи и съждения и е установил, че правилно са определени, респективно отразени имотите като "земеделска земя" в протоколните решения и в заповедите за тяхното одобрение. По тези и други подробно развити съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК моли съдебното решение да бъде отменено ведно с произтичащите от закона последици. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От пълномощника на ответната страна - Областна дирекция "Земеделие" - гр. Смолян е постъпило писмено Становище, с което се оспорва подадената жалба и се моли да бъде отхвърлена като неоснователна. От заинтересованата страна - Кмета на Община Доспат, чрез пълномощника му от първата инстанция също е постъпило писмено Становище, в което се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение оставено в сила. Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и представя писмено становище за оставянето й без уважение. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не взема отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в четиринадесетдневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд - Смолян е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че в случая е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗЗ и при постановяване на протоколното решение на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Правилно е преценено от съда, че оспорените актове са съобразени с целта на закона, тъй като определянето на имотите, останали след възстановяване правата на собствениците от Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е предвидено пряко от закона, поради което не може да противоречи на целта, с която на комисията е предоставено право да определи кои са тези имоти. Обосновано е посочено в решението на първоинстанционния съд по отношение на поземлените имоти, за които се твърди от жалбоподателя, че са гори, а не земеделски земи, че меродавно е отрязването във влязлата в сила карта на възстановената собственост по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респективно регистрите на имотите, предвид разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Въпросите, свързани с характеристиката на процесните поземлени имоти са относими към спора за вида на собствеността, който не може да бъде разрешен в административния процес. С оглед датата на пощенското клеймо - 7.12.09 г. входираната на 9.12.2009 г. касационна жалба (наименована само "жалба") се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок и като подписана от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 244 от 11.11.2009 г. по адм. дело № 225/2008 г., Смолянският административен съд оставя без разглеждане жалбата на Държавна агенция по горите срещу Заповед № 37-1/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "ЗГ" гр. Смолян, с която е одобрено Протоколно решение № 1/23.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за имоти № 108048 и № 173001 в землището на гр. Доспат и Заповед № 37-8/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "З." гр. Смолян, с която е одобрено Протоколно решение № 8/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за имоти № 007191, № 007192 и № 002131 в землището на с. Късак и прекратява производството по делото в тази му част. С друг диспозитив съдът отхвърля жалбата на Държавна агенция по горите - София, срещу Заповеди № 37-1 от 28.07.2008 г., № 37-2 от 28.07.2008 г., № 37-3 от 28.07.2008 г., № 37-4 от 28.07.2008 г., № 37-5 от 28.07.2008 г., № 37-6 от 28.07.2008 г., № 37-7 от 28.07.2008 г. и № 37-8 от 28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "ЗГ" гр. Смолян, с които на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрил Протоколни решения № 1, 2, 3, 4 от 23.07.2008 г. и № 5, 6, 7, 8 от 25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съдът е постановил, че решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено. Видно от приложеното по адм. дело № 225/2008 г. Съобщение № 1, жалбоподателят Държавна агенция по горите е получил препис от решението на 23.11.2009 г. Касационната жалба е насочена само срещу тази част от съдебното решение, с което жалбата му е била отхвърлена. Касационна жалба срещу частта от решението, с която жалбата му е била оставена без разглеждане и производството прекратено няма, поради което в тази част решението на Смолянския административен съд е влязло в сила и не подлежи на обсъждане поради формиралата се сила на присъдено нещо. В останалата си обжалвана част постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че заповедите, с които се одобряват оспорените протоколни решения изхождат от компетентен орган, обективирани са в писмена форма, съдържат фактически и правни основания, производството по издаването им е протекло при спазване на установените в специалния закон и правилника за приложението му административно-производствени правила. Според съда, на практика доводите на жалбоподателя се свеждат до твърдения, че процесните имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а представляват гори, поради което неправилно са причислени към имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка е посочил, че за землищата /вкл. посочените в жалбата/ на територията на община Доспат са влезли в сила планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост и комисията се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Не са допуснати противоречия с материалноправни норми, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение в тази му обжалвана част е правилно. Държавна агенция по горите към Министерския съвет (преобразувана съгласно ПМС № 246 от 15.10.2009 г. в Изпълнителна агенция по горите към Министъра на земеделието и храните) е оспорила пред Административен съд - Смолян 8 броя Протоколни решения на комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, назначена със заповед № 27-7/16.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Смолян, одобрени с 8 броя заповеди на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Смолян. Допълнително, в изпълнение на указанията на съда във връзка с оставената "без движение" жалба са конкретизирани имотите по протоколните решения, като предмет на делото са не всички имоти, а само 1185 броя в осем землища. Основният спор по този вид дела е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за тези казуси, вкл. и за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановилите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а и пред настоящата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството (отразено изрично и в решението на Смолянския административен съд), че плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в законна сила и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с тях и с извлечението от регистъра на имотите към КВС, като е възпроизвела данните в обжалваните решения, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. В административно производство с правно основание чл. 19 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ не се разглежда въпроса за връщане на държавна гора независимо от нейните размери. Спор за собственост се разрешава по общия исков ред в гражданско производство. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Смолян е изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,