Определение № 322 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К., Е. В. К. и С. И. С. против решение № 2723/06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 841/2019 г. от 4-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че молбата на КПКОНПИ е частично основателна, отменил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, дружествени дялове и парични суми по влогове на ответниците, като е потвърдил решението в останалата част. Съдът е приел, че съгласно чл.4, ал.1 ЗОПДИППД(отм.) по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Според ал.2 на чл.4 от Закона, когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1. На отнемане в полза на държавата подлежи и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице - чл. 6 ЗОПДИППД. Касае се само до престъпна дейност, определена в чл. 3, ал. 1, т. т. 1-25 ЗОПДИППД. На отнемане подлежи имущество със значителна стойност, като според §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД(отм.)-значителна стойност е над 60 000 лева. П. стойност има значение при изследването на начина на придобиване на имуществото, а що се касае до съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период, то последното е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в страната. В конкретния случай съобразно установеното от фактическа страна съдът е приел, че през проверявания период при условията на съпружеска имуществена общност ответниците по делото са придобили: недвижими имоти, чиято пазарна стойност към момента на проверката, според заключенията на СТЕ е в размер 119 300 лева; МПС, чиято пазарна стойност, според заключението на съдебно-оценителната експертиза към момента на проверката е в общ размер 8 300 лева. Ответникът К. е придобил дружествени дялове в търговски дружества на обща стойност 2 560 лева, поради което е прието, че придобитото от ответниците е на „значителна стойност” по смисъла на нормата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД(отм.), тъй като предвид включването на вещи, придобити преди деноминацията на лева, придобивната стойност на това имущество надхвърля 400 М., на колкото се е равнявала сумата от 60 000 лв. към момента на влизане в сила на закона. Прието е за безспорно установено, че след 2000г. И. К. не е реализирал доходи от трудова дейност, като за финансовата 2005г. съпругата му е декларирала доход в размер 2900,36 лева от трудови правоотношения. Според данните от НСИ разходите за издръжка на семейството през 2005г. са 6526,50 лева, а разходите които семейството е направило, според заключението на СИЕ са 15391,72 лева, поради което САС е приел, че за придобития в режим на СИО от К. на 11.05.2005г. за сумата 4 699 лева л.а. А 100 ответникът е използвал средства, придобити от него чрез престъпна дейност. Прието е от състава на въззивния съд, че не е установен законен източник на средства и за придобитите през 2009г. от К. 25 дружествени дяла, по 100 лева всеки, на обща стойност 2 500 лева, тъй като през 2009г. единственият законен източник на средства за семейството са трудовите възнаграждения, получени от съпругата в размер 8 580,60 лева. Според данните от НСИ разходите за издръжка на едно тричленно семейство през 2009г. са в общ размер 10 778 лева, а според заключенията на СИЕ семейството е имало през 2009г. разходи в размер 12 852,60 лева. По отношение на имуществото на правните субекти банковият кредит е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане, поради което пълният размер на получения банков кредит не следва да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, а като такъв следва да се третира само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период със законни доходи. Следва да бъде отнета в полза на държавата и сумата 16 965 евро, изтеглена от ответника от спестовния влог в евро. САС е приел, че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването на тази сума е свързано с престъпната дейност на ответника, доколкото същата е постъпила по банковата му сметка в период от няколко месеца преди осъществяване на престъпното деяние, за което е осъден и не се установи по категоричен начин основанието, на което същата е постъпила по сметката му. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първия правен въпрос е, приложим ли е ЗОПДИППД при установяване на имущество на проверяваните лица на стойност под 60 000 лева. Съдът не е приел, че стойността на имуществото е под 60 000 лева, напротив, в мотивите си съдът изрично е посочил, че стойността на придобитото от ответниците имущество е на стойност над 60 000 лева, поради което съдът е процедирал в насоката, в която е поставен правния въпрос, като проверката на фактите по спора /стойността на имуществото/ е фактически въпрос, а не правен, поради което липсва соченото противоречие по този правен въпрос. Сочи се правен въпрос, при договор за банков кредит, възстановената на банката сума извън престъпния период, законен източник на средства ли е по смисъла на чл.4 ЗОПДИППД. Съдът е приел, че получения банков кредит не следва да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, а като такъв следва да се третира само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период със законни доходи, който извод на съда не противоречи на трайната съдебна практика на ВКС, като в останалата си част обосновката на този правен въпрос представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, което не е касационно основание по допустимостта на касационното обжалване. Сочи се правен въпрос, имущество, придобито преди периода на сочената престъпна дейност следва ли да се третира като придобито от такава. Съдът е приел за безспорно установено, че след 2000г. И. К. не е реализирал доходи от трудова дейност, като за финансовата 2005г. съпругата му е декларирала доход в размер 2900,36 лева от трудови правоотношения. Доколкото липсват законни доходи за проверявания период, съдът е достигнал до изводите в своето решение, като в тази насока не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос, като и по този правен въпрос обосновката в изложението на касационните основания представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение. По отношение на четвъртия правен въпрос, поставен общо, дали въззивното решение противоречи на ТР №7/2013 г., следва да се отговори отрицателно, доколкото фактическите изводи на съда, обосновали неговите правни изводи, са довели съда до извод за наличието на придобиване на имуществото като резултат от престъпната дейност на ответника, като отново следва да се отбележи, че оплакванията за необоснованост на решението и обсъждането на фактите по спора, не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, съставът на ВКС