Определение № 479 от 14.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 1016/2015 г.

Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] против решение № 2435 от 22.12.2014 г. по ч.гр. д. № 4561/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение от 23.05.2014 г. по гр.д. № 3597/2013 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт с искане за отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение като взе предвид изложеното и провери данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С решение № 1848 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 3597/2013 г. Софийски градски съд отхвърлил предявения от А. П. срещу настоящия жалбоподател иск по чл. 226, ал.1 КЗ и е осъдена на основание чл.78, ал.8 ГПК да заплати на ответника и настоящ жалбоподател сумата 1 770 лв., докато в мотивите му е посочено, че следващото се юрисконсултско възнаграждение е в размер на 2 450 лв. В срока за обжалването му настоящият жалбоподател е подал пред първоинстанционния съд молба вх. № 41666/03.04.2014 г. с искане да се отстрани по реда на чл.247 ГПК допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение в частта за разноските, а ако не бъде уважена, молбата да се разгледа по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран размер от 2 450 лв. С решение от 23.05.2014 г. Софийски градски съд е приел, че е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, но не в диспозитива, а в съобразителната му част, която поправил по реда на чл.247, ал.1 ГПК и според която поправка числото „2 450.00” на ред четвърти от параграф 20 да се чете „1 770.00”. По частна жалба на настоящия жалбоподател със сега обжалваният съдебен акт е обезсилено постановеното по реда на чл.247, ал.1 ГПК решение по съображения, че първоинстанционният съд в нарушение на принципа на диспозитивното начало служебно е изменил решението си в частта за разноските, което е недопустимо при действието на новия ГПК. Въззивното определение е правилно. Допусната очевидна фактическа грешка се отстранява по реда на чл.247, ал.1 ГПК чрез привеждане на диспозитива в съответствие с истинската воля на съда, формирана в съобразителната част на съдебния му акт. Противното би означавало съдът сам да измени правните си изводи, което е недопустимо поради неоттегляемостта на постановения от него съдебен акт. Именно по този начин е процедирал в случая първинстанционния съд, в резултат на което в нарушение на диспозитивното начало в процеса по свой почин е изменил решението си в частта за разноските. Ето защо въззивното решение, с което този съдебен акт е бил обезсилен като недопустим, следва да бъде потвърдено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по подадената от настоящия жалбоподател молба по чл.247, ал.1 ГПК, съдържаща и евентуално искане по чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение