Определение № 272 от 06.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 220/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Б. В. чрез пълномощниците му му адв. Б. Б. и адв. Д. Д. от АК-Видин, против определение № 50308 от 1.12.2022 г., по т.д.№ 2023/2022 г. на Върховния касационен съд, Т. К., състав на ІІ т.о., с което е прекратено производството по делото и подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на неприсъствено решение № 84 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 1650/2021 г. на Районен съд – Видин е изпратена на същия съд за администрирането щ по реда на чл.262 от ГПК. В частната жалба е оспорено становището на съдебния състав, постановил обжалвания акт, че молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл. 303 от ГПК. Изложено е, че поради неправилно приложение на чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът е постановил неприсъствено решение, въпреки че ответникът чрез процесуалния си представител е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като изцяло е оспорил предявените искове и е взел становище по съществото на спора. Наведен е довод, че като е приел наличието на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на ответника и упражняване правото му на защита в производството по делото, по което е постановено неблагоприятното за него решение. Частният жалбоподател счита за неправилно становището на състава на ВКС, че неприсъствено решение, постановено при липса на предпоставките по чл.238, ал. 1 от ГПК не подлежи на отмяна по реда на производството за отмяна на влезли в сила решения, а следва да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Навежда довод, че в разпоредбата на чл. 239, ал.4 от ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване, от което следва, че влизат в сила от датата на постановяването им, като за защита срещу тях е предвиден специален ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК или чрез иск по чл. 240, ал.2 от ГПК. Сочи, че в случая, ответникът не може да иска отмяна, тъй като не са налице нито една от предпоставките на чл. 240, ал. 1 или ал. 2 от ГПК и единственият ред за защита остава този по чл. 303 от ГПК. Изложени са съображения, че за характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а единствено от неговото съдържание и след като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и 239 от ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба „Ти Би Ай Б.”АД оспорва същата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му юрисконсулт Н., са изложени съображения за нейната неоснователност, с довода, че молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т.5 от ГПК, съобразно чл. 306, ал. 1 от ГПК. Посочено е, че съгласно чл. 303, ал. 3 от ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могла да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 от ГПК или е могъл да се предяви или е предявен иск по реда на чл. 240, ал. 2 ГПК, като хипотезите по чл. 240, ал.1 ГПК са лимитирани до основанията по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК. Поддържа се, че твърденията на частния жалбоподател, че с оглед представената от него като ответник по делото преди първо съдебно заседание молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са били налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, от една страна не обосновават някое от основанията по чл. 240, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, а от друга - не сочат и на нито едно от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, в това число и посоченото от молителя основание по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК. Наведен е довод, че по същество в молбата се навеждат твърдения, че неприсъственото решение е постановено при липсата на предвидените в чл. 238 и чл. 239 от ГПК предпоставки, в който случай пътят за защита срещу решението е чрез обжалване му, а не чрез неговата отмяна. Направено е искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна. и за потвърждаване на обжалваното с нея определение № 50308 от 1.12.2022 г., постановено по т.д.№ 2023/2022 г. на Върховния касационен съд, Т. К., II т.о. Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Производството по гр.д.№ 1650/2021 г., по описа на Видинския районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Ти Би Ай Б.”АД срещу П. Б. В. за установяване съществуването на вземания на банката в общ размер от 8497.98 лв., произтичащи от договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 15.05.2018 г., за които по ч.гр.д.№ 1857/2020 г. по описа на същия съд е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, която е била оспорена от длъжника. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, но с молба от 7.02.2022 г., подадена чрез пълномощника му адв. Б. след връчване на съобщението за насрочване на делото в о.с.з. на 9.02.2022 г., е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, и е изразил становище за неоснователност на иска по подробно изложени в нея съображения. С молба от същата дата, ищецът „Ти Би Ай Б.”АД е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, ако са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, а в противен случай да пристъпи към разглеждане на делото по общия ред и да допусне съдебно-счетоводна експертиза с формулирана в същата молба задача. С определение от о.с.з. на 9.02.2022 г. съдът е приел, че искането за постановяване на неприсъствено решение е основателно, тъй като ответникът не е представил в законоустановения срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му били указани последиците от неспазване на срока за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. Намерил е, че са налице положителните предпоставки за постановяване на решение по този ред, а именно ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение и искът е вероятно основателен, с оглед представените от него писмени доказателства. Като резултат от преценката на споменатите обстоятелства, съдът се е произнесъл с неприсъствено решение № 84 от 24.02.2022 г., с което е признал за установено, че ответникът П. Б. В. дължи изпълнение на парично задължение на „Ти Би Ай Б.“ЕАД, съответно за сумата от 6239,38 лв. - главница, 1760,51 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2019г. до 08.06.2020г., 498,09 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.06.2019г. до 01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1857/2020г. по описа на Видинския районен съд - 15.10.2020г. до изплащане на вземането и го е осъдил да заплати на банката разноските, направени в заповедното и в исковото производство. С молба от 27.05.2022 г. ответникът П. В. е направил искане за отмяна на неприсъственото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като постановено в нарушение на чл. 238, ал. 1 от ГПК, тъй като преди първото заседание със споменатата молба е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, което молителят третира като лишаване от възможност да участва в делото, с последица невъзможност да обжалва неблагоприятното за него неприсъствено решение. При горните данни, в упражняване на правомощието си по чл. 307, ал. 1 от ГПК, с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл. 303 от ГПК, в това число посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Според мотивите към т. 10 на ТРОСГК № 7 от 31.07.2017 год. по тълк.д. № 7/2014 г., основанията за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, но които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК. В случая съставът на Върховния касационен съд е приел, че молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл.303 от ГПК, в това число посоченото от молителя основание по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК, т.е., че изложените от него обстоятелства не могат да се субсумират под нито една от лимитативно регламентираните хипотези както на чл. 240, ал. 1 и 2 от ГПК, така и на чл. 303, ал. 1, в частност на т. 5 на същата алинея. Необжалваемостта на неприсъственото решение не може да се квалифицира като форма на лишаване на страната, срещу която е постановено, от възможността да участва в делото, а представлява предписана от закона правна последица, респ. иманентна характеристика на съдебния акт, изразяваща се в изключването му от редовен инстанционен контрол, като страничен резултат от постановяването му по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и при наличието на предвидените в тях предпоставки. Не намира опора в закона и тезата на частния жалбоподател, в която приложението на извънредния способ по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е обосновано чрез елиминиране на възможността за отмяна на решението по реда на чл. 240 от ГПК, вкл. по аргумент от нормата на чл. 303, ал. 3 от ГПК, според която не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могла да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могъл да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2. Очевидно е, че хипотезите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ГПК са ограничени до основанията по чл. 303, т. 1 и т. 5 от ГПК, като соченото от молителя нарушение не може да се субсумира нито под хипотезите на чл. 240, ал. 1 от ГПК, нито под тези на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, т.е. то е извън предметния обхват както на специалната, така и на общата уредба, ако се приеме, че те се отнасят помежду си като обща към специална. Това сам т по себе си е достатъчно да обоснове извод за недопустимост на молбата за отмяна. Следва да бъде споделено и становището на състава на Върховния касационен съд, че защитата срещу неприсъствено решение, постановено при липса на предвидените в чл. 238, ал.1 ГПК предпоставки, се осъществява чрез обжалването му, а не по реда на извънредните способи за отмяна. По същество, липсата на изрично заявено от ответника искане за разглеждането на делото в негово отсъствие е регламентирано в нормата на чл. 238, ал. 1 от ГПК като кумулативно предвидена отрицателна предпоставка, която обуславя основателността на искането за постановяване на неприсъствено решение, при едновременното наличие останалите предвидени в същата норма такива, а именно ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото заседание по делото. Качеството на решението на неприсъствено обаче, не произтича от номиналното му обозначаване като такова, а от наличието на предвидените в процесуалния закон особени предпоставки за неговото постановяване. К. на това, решение, което е постановено при липсата на тези предпоставки (чл. 238 и чл. 239 от ГПК), или с оглед обективираната в диспозитива му правораздавателна воля на съда дефинитивно не съответства на целта на този институт (напр., когато е постановено срещу страната, която е поискала постановяването му) няма характеристиката на неприсъствено такова, в частност, неговата необжалваемост (чл. 239, ал. 4 от ГПК) и възможността за защита срещу него по специалния процесуален ред на чл. 240 от ГПК. Ето защо и с оглед естеството на релевирания порок, срещу който частният жалбоподател търси защита, – постановяване на неприсъствено решение, въпреки изрично изразената пред съда воля на ответника, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на молбата за отмяна и изпращането щ за администриране по реда на чл. 262 от ГПК – като въззивна жалба срещу решението. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,