Определение № 3468 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. М. от град Свищов, насочена срещу разпореждане (с характер на определение) № 542 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело № 838 по описа на Административен съд - Велико Търново за 2025 г. Ответникът – Областна дирекция на МВР – Велико Търново не представя отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: По депозирана жалба от М. М., насочена срещу протокол за предупреждение от 29.01.2013г. на полицай при РУП гр. Свищов, пред Административен съд - Велико Търново е образувано адм. дело №747 по описа на съда за 2025г. Отделно от това М. е поискал от съда да осъди РУ – Свищов към ОД на МВР гр. Велико Търново на сумата от 72 000 лева, пропуснати ползи. С разпореждане от 14.10.2025г., съдебният състав на съда е отделил производството по исковата претенция на М. съобразно нормата на чл.206, ал.1 от АПК. По исковото производство е образувано адм. дело №838/2025г. по описа на АСВТ. С протоколно определение №3817 от открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2025г., съдът на основание чл.154а, ал.1, т.4 от АПК е спрял производството по адм. дело №838/2025г. по описа на съда, до приключване на спора по адм. дело №747 по описа на съда за 2025г. С определение №3554/07.11.2025г. по адм. дело №747 по описа на Административен съд - Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на М. М. М. против протокол за предупреждение от 29.01.2013г. на полицай при РУП гр. Свищов и прекратил образуваното пред него съдебно производство. След касационно оспорване, прекратителното определение на административния съд е оставено в сила с определение №802/26.01.2026г., постановено по адм. дело №12482/2025г. по описа на ВАС, пето отделение. Съобразявайки този резултат, съдът на основание чл.154а, ал.3 от АПК е възобновил производството по адм. дело №838/2025г. по описа на АСВТ с процесното разпореждане №542/03.02.2026г. Със същия съдебен акт производството по делото е прекратено и исковата молба на М. М. е върната, като съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл.207, ал.1 от АПК. Разпореждането, с характер на определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 204 от АПК отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е възможна при наличието на процесуалните предпоставки по смисъла на чл. 203 от АПК, като една от предпоставките за допустимостта на иска е административният акт или незаконосъобразността на действието или бездействието на съответния административен орган, да бъдат отменени предварително или да бъдат отмени в хода на исковото производство. Оставянето без разглеждане на жалбата на М. М. М. против протокол за предупреждение от 29.01.2013г. на полицай при РУП гр. Свищов с влязло в законна сила определение на съда, е процесуална пречка за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от същото лице за претърпени вреди от акта. Затова нормата на чл. 207, ал. 1 от АПК изрично разписва, че когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения, обжалваното разпореждане, с характер на определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение