Определение № 212 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2130/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 272 от 03.11.2014 г. по в.гр.д. № 378/2014 г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение № 50 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 60/2014 г. на Районен съд- Трявна. С него Д. С. Д. и Б. М. Д. са осъдени да предадат на Л. П. Атанасова владението върху следния недвижим имот: ¼ ид. част от ПИ с идентификатор 73403.501.1503 с административен адрес [населено място], [улица], с площ 210 кв.м, заедно с построените в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73403.501.1503.1 с предназначение на обекта жилище, апартамент, на две нива, с площи 12.72 кв.м и 117.78 кв.м, с принадлежащите към него избено помещение с площ 13.81 кв.м, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73403.501.1503.3.1 с предназначение за търговска дейност, с площ 5.50 кв.м. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба вх. № 4440 от 10.12.2014 г. от Д. С. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателката сочи, че е била измамена от родителите на ищцата да им прехвърли процесния недвижим имот. Самата тя е инвалид първа група, на преклонна възраст е, синът й работи за минимална работна заплата и е несправедливо да бъдат осъждани да заплащат на ищцата разноски по водене на делото. В допълнение към касационната жалба сочи, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката подържа, че тя и нейния син държат имота за ищцата, т.е. владението им не е без основание, поради което неправилно са осъдени да ревандикират същия. По делото е подадена и втора касационна жалба вх. № 4628 от 29.12.2014 г. от Д. С. Д. и от адв. Св. И. като пълномощник на Б. М. Д., в която са наведени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответницата по касация Л. П. Атанасова изразява становище, че жалбоподателката Д. Д. не е подала въззивна жалба, поради което не е активно легитимирана да подава касационна жалба против въззивното решение. Счита, че легитимиран да обжалва същото е Б. Д.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадената от Д. С. Д. касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на тази жалбоподателка осъдителното първоинстанционно решение е влязло в сила като необжалвано. Срещу същото е била подадена въззивна жалба само от другия ответник - Б. М. Д.. Двамата ответници са майка и син, но нямат качеството на необходими другари по предявения против тягх иск за собственост, поради което подадената от Б. Д. въззивна жалба не ползва жалбоподателката. Няма данни в срока и по реда на чл. 265, ал.1 ГПК същата да се е присъединила към подадената от Б. Д. въззивна жалба. Поради това жалбоподателката не разполага с процесуалното право да обжалва пред ВКС въззивното решение. Подадената от Б. М. Д. касационна жалба също е недопустима. Касационната жалба вх. № 4628 е подадена на 29.12.2014 г. При данните по делото, че въззивното решение е съобщено на жалбоподателя Б. Д. лично на 13.11.2014 г., същата се явява просрочена, тъй като съобразно правилата на чл. 60, ал.3 и ал.6 ГПК за броене на сроковете, едномесечният срок за обжалване по чл. 283 ГПК е изтекъл на 15. 12.2014 г., понеделник, работен ден. Поради това касационната жалба на Б. М. Д. също следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът