Определение № 8682 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Р. Г., чрез пълномощник адв. А. Стоев, против определение №3102 от 16.07.2026г., постановено по адм. дело №844/2026 г. на Административен съд – Хасково,с което е отхвърлено искането на Т. Р. Г. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPАМ-2302161/22.06.2026 г., издадена от С. Георгиев, на длъжност младши инспектор към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково. Според частния жалбоподател определението е неправилно,необосновано и постановено при неправилно приложение на чл.166 ал.2 и 4 от АПК, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства. Сочи, че с приложената спрямо него като водач принудителна мярка е лишен от възможността да управлява моторни превозни средства в трудовата си дейност. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът – Младши инспектор към РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково, не изразява становище. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, като не се сочат и нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед, които да налагат нови изводи. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPАМ-2302161/22.06.2026 г., издадена от С. Георгиев, на длъжност младши инспектор към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тези факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да изпълнява трудовите му задължения. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В съдебната практика се приема, че нови обстоятелства са тези, които са настъпили след издаване на акта. Такива не са представени от жалбоподателят. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за спиране от съда на изпълнението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. В конкретния случай жалбоподателят мотивира възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с обстоятелството, че отнемането на свидетелството за управление препятства трудовата му дейност и застрашава получаването на трудови доходи, като е представен Трудов договор № 1/04.04.2024 г., сключен между „ЛОЯЛ КРЕДИ“ ООД и Т. Р. Г.. От съдържанието на договора се установява, че жалбоподателят е назначен на длъжност „оператор въвеждане на данни“, при посочено място на работа в гр. Хасково. Представеният трудов договор удостоверява съществуването на трудово правоотношение, но не установява, че притежаването на свидетелство за управление на МПС или ежедневното управление на автомобил представлява условие за заемане на длъжността или е необходимо за изпълнение на възложените трудови функции. Правилно административния съд е направил извода,че от съдържанието на договора не се установява трудовата дейност на жалбоподателя да включва управление на моторно превозно средство, извършване на служебни пътувания, посещения на обекти или други дейности, които по естеството си предполагат необходимост от лично управление на автомобил. Не са представени длъжностна характеристика или друг документ, от който да се установява подобно служебно задължение, нито доказателства от работодателя, че вследствие на временното отнемане на СУМПС жалбоподателят фактически не може да изпълнява трудовата си функция. Не са представени и доказателства за предприети или предстоящи действия от страна на работодателя за намаляване или преустановяване на трудовото възнаграждение, за промяна на длъжността или за възможно прекратяване на трудовото правоотношение. При тези данни твърдението, че предварителното изпълнение на мярката застрашава запазването на работата и доходите на жалбоподателя, остава недоказано. Самото наличие на трудово правоотношение не е достатъчно, за да се приеме, че временното отнемане на правото за управление на МПС причинява значителна или трудно поправима вреда, когато не е установена конкретна зависимост между притежаването на СУМПС и възможността за изпълнение на трудовите задължения. Доколкото с прилагането на мярката не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото, то неоснователно е и възражението на частния жалбоподател, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Процесната ПАМ разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна мярка, чиято генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,