Решение № 3687 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 133/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Община Севлиево, чрез пълномощника адвокат Н. Шопов, против решение № 1459 от 03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 201/2025 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление рег. № ДД-4-А-01.111/04.07.2024 г. на Г. К. Н. за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) по чл. 135 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изпълнил задължителните указания по чл. 224 АПК на касационната инстанция и не е разпределил доказателствената тежест. Заявява, че мълчаливият отказ е следствие на издадени заповеди за премахване на незаконно строителство по чл. 225 ЗУТ, което е пречка по чл. 134, ал. 4 т. 1 ЗУТ за удовлетворяване на искането. Иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на мълчаливия отказ. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно представен списък. Ответникът - Г. К. Н., чрез пълномощника адвокат К. Байков, в представена писмена молба оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции, за което представя списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Н. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево по неговото заявление рег. рег. № ДД-4-А-01.111/04.07.2024 г., да разреши изработването на проект за изменение на ПУП - частично изменение на застроителнорегулационния план (ЗРП) за УПИ XIII-21, кв. 8 на [населено място]. В срока по чл. 135, ал. 3 ЗУТ кметът не се е произнесъл, а след изтичането му главният архитект на общината с писмо изх. № ДД-4-А-01.111/1/07.08.2024 г. е уведомил Н., че в процесния имот има строежи, за които е започнала процедура по чл. 225а ЗУТ, а съгласно чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, влезли в сила ПУП не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. Съдебното производство по постановяване на сега обжалваното решение е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 5743 от 02.06.2025 г. по адм. дело № 3907/2025 г. на ВАС е отменено решение № 19 от 08.01.2025 г. по адм. дело № 324/2024 г. на Административен съд Габрово и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция е установила, че с решението правилно е прието наличието на формиран мълчалив отказ от страна на кмета, но липсват мотиви за съответствието на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с общия устройствен план (ОУП) на населеното място, като са дадени указания за събирането на такива доказателства, включително чрез използване на специални знания. При новото разглеждане административният съд не е констатирал издаден впоследствие изричен отказ, поради което се е произнесъл по формирания мълчалив отказ. Въз основа на допусната по делото съдебно-техническа експертиза е прието, че съгласно ОУП на [населено място], цялото населено място е урбанизирана територия, жилищна устройствена зона (Жм) за нискоетажно свободно застрояване и процесният УПИ XIII-21 се намира в тази зона. По действащия ЗРП голяма част от него попада в терен, отреден за озеленяване, а по-малката част попада в границите на УПИ X-22 и УПИ XIII-21, кв. 8 в устройствена зона за ниско жилищно застрояване. Заложените в заявлението показатели за застрояване съответстват на посочената устройствена зона. Спазени са и изискванията за минимални лице и площ. За да отмени мълчаливия отказ съдът е приел, че издадените три заповеди за установяване на незаконно строителство в имота не са пречка за изменение на ПУП, тъй като същите не са влезли в сила. Едната, вече е отменена с влязло в сила съдебно решение, а производствата по обжалването на другите две са висящи. Освен това е изложено, че органът е дължал изрично произнасяне по подаденото заявление, като дори да постанови отказ, той е следвало да го мотивира. По отношение указанията на ВАС е установено, че исканото изменение не противоречи на ОУП, като няма и други пречки за неговото допускане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Няма съмнение, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ от кмета на Община Севлиево да се произнесе по подадено до него заявление рег. рег. № ДД-4-А-01.111/04.07.2024 г., с което Г. Н. е поискал издаване на заповед по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Това следва от установената липса на произнасяне от самия кмет на общината в нормативно установения срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и липсата на опровомощаване за органа който след изтичането на срока е изпратил писмото до заявителя - главния архитект. В производството по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, представено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното - при липсата им следва да се постанови отказ. Следователно, съгласно чл. 135 ЗУТ, компетентният орган разполага с две правни възможности при осъществяване на правомощията си - да издаде заповед с която да разреши или да откаже да се изработи проект за изменение на плана. Така формулирана нормата ясно сочи, че отказът следва да се извърши с изричен акт и излагане на мотиви. Искане като процесното се разглежда в специално административно производство, в което се представят определени документи и изискването за произнасяне с изричен акт за отказ, е с оглед осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При проверката на постановен изричен отказ да се изработи проект за изменение на плана следва да се изходи от изразената воля на административния орган, като тя не може да бъде заместена с мотиви от съда. В настоящия случай, макар мотивите на съда да имат значение за правилното изясняване на спора, такава воля на органа липсва и само на това основание мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за постановяване на изричен акт с определени съображения съобразно изискванията на закона. Отделно от това в хода на съдебното производство се установи наличието на всички горепосочени предпоставки по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ. По отношение възраженията на касатора, спазени са указанията на горната инстанция за проверка съответствието с ОУП, както и правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 АПК, а за наличието на пречката по чл. 134, ал. 4 т. 1 ЗУТ, във връзка с издадени заповеди за премахване на незаконно строителство по чл. 225 ЗУТ, правилно е отчетено, че цитираните заповед № 635/12.06.2024 г. и заповед № 636/12.06.2024 г. не са влезли в сила. По обжалването им, с решение № 4673 от 07.05.2025 г. по адм. дело № 3142/2025 г. и решение № 4668 от 07.05.2025 г. по адм. дело № 3141/2025 г., двете на ВАС, са отменени първоинстанционните решения, делата са върнати за ново разглеждане и са висящи. Незаконно строителство се установява след провеждане на нарочна процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, констатиращ наличието на условията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ и нареждащ премахването на строежа - чл. 225 и чл. 225а ЗУТ. Докато административният акт установяващ незаконно строителство не придобие стабилитет, липсва констатиран незаконен строеж. След като към датата на формиране на мълчаливия отказ, а и понастоящем, заповед № 635/12.06.2024 г. и заповед № 636/12.06.2024 г. не са влезли в сила, а третата - заповед № 637/12.06.2024 г. е окончателно отменена след решение № 4605 от 05.05.2025 г. по адм. дело № 2602/2025 г. на ВАС, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 4 т. 1 ЗУТ. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но само за настоящата инстанция, тъй като за предходните те са й вече присъдени с обжалваното решение. В тежест на бюджета на ответния орган следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско от Г. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 920 евро (1800 лева), съгласно представения договор за правна помощ, в който е инкорпорирана разписка за плащане, при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,