Определение № 70 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България против определение № 1593/02.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2295/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратура на Република България за изменение на постановеното по делото решение № 600/06.03.2020 г. в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, иска се отмяната му и редуциране на възнаграждението на адв. Т.. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Д. П. П., подаден чрез адв. Т., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставено без уважение по съображения, че с решението от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1636/2018 г. на Софийски градски съд на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Д. П. П. е присъдено обезщетение в размер на 3000 лв. и адвокатско възнаграждение на адв. Т. за предоставена безплатна правна помощ в размер на 300 лв. Въззивният съд частично е отменил решението, като е редуцирал обезщетението до сумата от 1000 лв., като е потвърдил решението в останалите му части и в частта за разноските, но съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на адв. Т. възнаграждение остава в размер на 300 лв., тъй като не може да бъде определено под минимума в Наредбата. Определението е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая адвокатското възнаграждение се определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата с оглед материалния интерес и съотносим с уважената част на иска, а именно – 1000 лв. и е в размер на сумата от 300 лв. Предвид изложеното определението следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение