Определение № 320 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2245/2015 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Е. Я. А., К. А. А. и Е. А. Т. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителите твърдят, че в отговора на касационната жалба са поискали присъждане на разноски и са представили адвокатските пълномощни, установяващи извършването им. В определението, с което не е допуснато касационно обжалване, съдът е пропуснал да осъди касатора да им заплати разходите, поради което молят за допълване в този смисъл. Касаторът [фирма] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на молителя, приема следното: От представените към молбата заверени ксерокопия, които не са оспорени от касатора, се установява, че в отговора на касационата жалба молителите са поискали присъждане на разноски за касационното производство. Тези разноски представляват по 200 лв. адвокатско възнаграждение за представителството на всеки един от тях, като сумите са били изплатени в брой. Следователно искането за разноски е своевременно предявено и е основателно поради недопускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Ето защо определението на ВКС трябва да бъде допълнено с присъждане на разноски на молителите в размер на 200 лв. за всеки един от тях. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение