Определение № 40 от 22.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 28/2025 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано след определение № 32/13.01.2025 г. по н. а. х. д. № 90/2025 год. на Районен съд – Шумен, с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Варна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, намери следното: С жалба, адресирана до РС – Варна, /фирма/, чрез своя упълномощен представител адвокат Г. С., е обжалвал наказателно постановление № 23-0002949 от 30.05.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 40, ал. 5, пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2026 г. на МТС и на основание чл. 99, пр. 3 от ЗАвПр. С определение № 24/7.01.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 4430/2024 г. по описа на РС – Варна, е приета липса на компетентност на този съд да се произнесе по жалбата, тъй като от писмените доказателства по делото се установявало, че нарушението е извършено в друг съдебен район – този на РС – Шумен. Съдебното производство било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен. С цитираното по-горе определение съдията-докладчик по образуваното н.а.х.д. № 90/2025 г. по описа на РС – Шумен приел, че с оглед местоизвършване на нарушението компетентен е изпращащият съд – РС - Варна, след което е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав намира, че делото е подсъдно на РС – Варна, което е в съгласие с трайната практика на ВКС по поставяни пред съда идентични спорове за подсъдност. Според чл. 59, ал. 1 ЗАНН компетентен да разгледа административнонаказателното производство е районният съд, в чийто район e извършено или довършено административното нарушение. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че нарушението е извършено на 10.09.2023 г. в [населено място]. При разрешаване на въпроса за местната подсъдност от значение са твърденията в обстоятелствената част на наказателното постановление, а те в случая са еднозначни и не подлежат на тълкуване. В определението на РС Варна съдията-докладчик е извършил анализ и оценка на доказателствата, за да приеме друго място на извършване на нарушението, различно от това, посочено в наказателното постановление. Този подход е недопустим, доколкото на този процесуален етап съдията-докладчик няма право на такава преценка. Основен принцип при определяне на подсъдността, възприет в чл. 42, ал. 2 НПК (приложим на основата на общата препращаща разпоредба на чл. 84 ЗАНН), е че съдът се произнася, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението – в случая, съответно, от обстоятелствената част на наказателното постановление. ВКС намира за необходимо да посочи, че според Опр. № 107/18.12.2008 г. по ч.н.д. № 619/2008 г., ІІ н.о., местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите за деловодни затруднения. Видно от проведеното от РС Варна съдебно заседание на 11.12.2024 г. страните не са възразили по въпроса за местната подсъдност, съдът е дал ход на делото, събрал е доказателствата, дал е ход на съдебните прения и е обявил, че ще се произнесе с решение. След проведеното по делото заседание и без да има възражение, едва в срока за произнасяне съдът е разгледал въпроса за местната подсъдност и то като се е основал на анализ на доказателствата по делото. Този подход на съда е в разрез с основни принципи на наказателния процес, включително с изискванията на бързина и ефективност. При така изложените в наказателното постановление факти следва, че делото е подсъдно на РС – Варна. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение