Определение № 232 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Петкова от [населено място], [област] срещу Определение №410-РЗ/15.11.2023 г. на Административен съд Видин, постановено по адм. дело №210/2023 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу Заповед № ЗД / Д - ВН - 128/ 20.09.2023 г. на директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – Видин и прекратил производството по делото. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна - директорът на Дирекция ”Социално подпомагане” – Видин излага становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на определението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 АПК във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Н. Петкова от [населено място], [област] срещу Заповед № ЗД / Д - ВН - 128/ 20.09.2023 г. на директора на Д”СП” – Видин и е прекратил производството. За да достигне до посочения правен резултат съдът констатира, че с Решение № 129/31.10.2023 г. по гр.д. № 497/ 2023 г. по описа на Районен съд Белоградчик, постановено на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДет., детето Й. Данчов, с [ЕГН] е настанено в социална услуга от резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, гр. [населено място], [област], [улица], за срок от една година. Видно от приложеното копие от решението, представено от PC Белоградчик, същото е влязло в сила на 10.11.2023 година. При тези данни първоинстанционният съд достига до извод, че поради постановеното и влязло в сила решение на PC - Белоградчик по реда на чл. 28, ал. 4 ЗЗДет., въпросът за настаняване на детето е разрешен с окончателен съдебен акт, при което преценяваната за законосъобразност тук заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане “- Видин, е прекратила своето временно действие. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Съдът се произнася с решение, което на основание чл. 27а, ал. 6 ЗЗДет. подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Видно от предвиденото в чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на детето по съдебен ред. От данните по делото и съобразно чл. 30, ал. 2 ЗЗДет. се налага извод, че прекратяване на настаняването може да се извърши само временно от Дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЗДет., но не и да се прекрати действието на мярката за закрила, в случая постановена с Решение №129/31.10.2023 г. по гр.д. №497/ 2023 г. по описа на Районен съд Белоградчик, влязло в законна сила на 10.11.2023 г. Настоящият състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорването е недопустимо, доколкото е налице хипотезата на чл. 27 а ал. 7 от ЗзДет. По така изложените съображения обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,