Определение № 1262 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 244/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Г. Х., в качеството му на процесуален представител на Р. И. К., срещу определение № 2348/16.09.2025 г. на Апелативен съд – София, по в.гр.д.№2730/2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение постановеното по делото решение № 199/27.02.2025 г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като размерът на следващото се на жалбоподателя възнаграждение за осъщественото по делото безплатно процесуално представителство е неправилно определен. Твърди, че съдът не е съобразил обжалваемия интерес по всяка една от предявените претенции и не е начислил ДДС, съгласно пар. 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед представените доказателства за регистрация на процесуалния представител по ЗДДС. Съдът не е посочил критериите, които е съобразил при определяне на възнаграждението. По същество претендира за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се увеличи размера на присъденото по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждение. Насрещната страна Столична община с писмен отговор, чрез главен юрисконсулт П. Т., оспорва жалбата. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с конкретните данни по делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и се характеризира с предвидимост. Излага и съображения, че съдът не е задължен да прилага размерите на възнагражденията определени с Наредба №1/2004г. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивното производство пред Апелативен съд – София по гр.д. № 2730/2024г. е приключило с постановеното решение № 199/27.02.2025г. С обжалваното определение № 2348/16.09.2025г. е оставена без уважение молбата на Г. Б. Х., процесуален представител на въззиваемата страна Р. И. К., за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъденото му адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че с постановеното по делото решение в полза на молителя било определено и присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 200лв. Изложил, че съгласно утвърдената практика на ВКС, нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата препращаща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Определените в същата размери могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи съда. Приел още, че при определяне на възнаграждението следва да бъдат съобразени следните обстоятелства: видът на спора, интересът, видът и количеството извършена работа, фактическата и правна сложност на делото. Въз основа на тези принципни съображения съдът посочил, че при определяне възнаграждението на молителя за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 200лв. са съобразени: невисоката фактическа и правна сложност на делото по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД; видът и количеството извършена работа от процесуалния представител в производство, в което не са събирани доказателства. С оглед на това направил извод, че не са налице основания за изменение на размера на присъденото на молителя адвокатското възнаграждение. Жалбата е основателна. Предмет на производството са искове за заплащане на обезщетение за претърпени от Р. К. имуществени вреди в размер на 2 380лв. и неимуществени вреди (болки и страдания) в размер на 27 300лв. настъпили вследствие на стъпване и падане в необезопасена дупка на тротоара на [улица], [населено място]. На адвокат Х. е възложено осъществяване на процесуалното представителство на страната до окончателното приключване на делото, като пред първата и пред въззивната инстанция са представени договори за правна защита и съдействие, в които е уговорено безплатно процесуално представителство. Адвокатът е регистриран по ЗДДС. При определяне размера на следващото се на адвоката възнаграждение за осъщественото от него представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, следва да бъде съобразено даденото разрешение по преюдициалното запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Според същото, съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба №1/20024г., изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията, с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Същата не може да се ползва и като измерител на реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следва да бъде взето предвид и тълкуването дадено в решенията на ЕСПЧ по Дело “Ч. и К. срещу България“ и „С. срещу България“, според което при определяне възнаграждението за осъществено процесуално представителство като процент от стойността на претенциите за неимуществени вреди, без отчитане на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, липсва връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. С оглед на изложеното, възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа, като конкретните критерии са посочени в разпоредбата на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, приложима на основание чл.38, ал.2, изр. 2-ро и пар. 21, ал.2 от ПЗР на ЗИД на Закона за адвокатурата (ДВ, бр.17/13.02.2026г.), както следва: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението на адвокат Г. Х. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на Р. К. пред въззивната инстанция, съдът съобразява следните обстоятелства: предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени (в размер на 2 380лв.) и неимущствени вреди (в размер на 27 300лв.), на основание чл.49 от ЗЗД изискват изразяване на становище, представяне на доказателства и извършване на различни по обем процесуални действия по отношение на всеки от тях, с оглед предметния им обхват и подлежащите на установяване факти; обема на извършената работа от процесуалния представител на въззиваемата страна (депозиран писмен отговор на въззивната жалба и явяване в открито съдебно заседание); производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание; предмет на разглеждане и произнасяне са били всички наведени с исковата молба и отговора твърдения и възражения по предявените искове (за неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства; за предприета дължима грижа от страна на ответника/въззивник за извършван на ремонтни дейности на улицата, на която е настъпило произшествието; за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и за необосновано завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, определен при неспазване принципите за справедливост и за доказаност на препърпените вреди). Пред въззивната инстанция не са били осъществени специфични действия за защитата по някоя от претенциите. Адвокат Х. е депозирал писмен отговор, в който е изложил становище по повдигнатите в производството възражения по предявените искове. Спорът, предмет на разглеждане не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито с множество процесуални действия или проведени съдебни заседания. Адвокат Г. Х. е преупълномощен от първоначално избрания от страната процесуален представител адвокат Д. Т., като му е възложено осъществяване на процесуалното представителство на страната до окончателното приключване на делото. Пред първата и пред въззивната инстанция са представени договори за правна защита и съдействие, в които е уговорено безплатно процесуално представителство. С оглед на изложеното, определеният размер (200лв.) на следващото се на адвокат Х. възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство на Р. И. К. пред въззивната инстанция не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, реално положената работа, засегнатия интерес, условията на възлагане на представителството и опита на пълномощника. Съдът намира, че съответното на положения от адвоката труд, при съобразяване на посочените по-горе критерии, възнаграждение е в размер на 3300лв., което с дължимия ДДС възлиза на 3960лв. Налице са предвидените в чл. 248 от ГПК предпоставки за изменение на постановеното въззивно решение, поради което искането в този смисъл следва да бъде уважено. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на осъществилия безплатно процесуално представителство на въззиваемата Р. И. К. във въззивното производство адвокат Г. Б. Х. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3960 лв. Същото, след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ, възлиза на 2 024,71 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение