Определение № 35 от 18.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 362/2018 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на Р. М. А. чрез защитника му, адв. Ж. А., против разпореждане № 46/23. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1203/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането и е направено искане за отмяната му. Сочи се, че след като е приел нови фактически положения, довели до частично оправдаване на подсъдимия и след като е намалил наказанието, въззивният съд е следвало да се произнесе с присъда, а не с решение. Изложени са и доводи по същество на обвинението, въз основа на които също се поддържа, че жалбата срещу въззивния съдебен акт е върната незаконосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна, тъй като съгласно чл. 346 от НПК въззивното решение, с което е изменена първоинстанционната присъда, не подлежи на касационен контрол. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: С решение № 281/10. 01. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1203/2017 год., Окръжният съд – Бургас е изменил присъдата на Бургаския районен съд по н. о. х. д. № 204/2017 год. като е оправдал частично подсъдимия по първоначалното обвинение за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,21 ‰ (прието е, че същата е 2,14 ‰) и е намалил размера на наложената глоба от 600 на 200 лева. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Срещу решението е подадена касационна жалба от подсъдимия, която е върната с разпореждане 46/23. 02. 2018 год. на съдията-докладчик по делото по съображения че въззивният съдебен акт не подлежи на обжалване. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От своя страна чл. 336 от НПК лимитативно изброява случаите, в които второстепенният съд дължи произнасяне с присъда. Те са свързани с прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция; с осъждане на оправдан подсъдим или с оправдаване на осъден подсъдим. При това приемането на нова фактическа обстановка не е задължителна предпоставка за постановяването на въззивна присъда, както неоснователно поддържа защитата. Съдът ще се произнесе с такъв акт и когато установи, че макар фактите да са установени правилно, са направени незаконосъобразни изводи за съставомерността на деянието. В същото време, с изключение на чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК, постановяването на въззивна присъда е обусловено от цялостно пререшаване на въпроса за вината на подсъдимия, който бива за пръв път признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение от второстепенния съд, респ., бива оправдан за първи път от тази инстанция. Извън приложното поле на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК остават казусите, в които се стеснява обхватът на обвинението, като от него отпадат квалифициращи обстоятелства, намалява се стойността или обема на предмета на престъплението или се приемат по-благоприятни съставомерни факти за дееца. В тези случаи въпросът за вината и отговорността на подсъдимия поначало е решен правилно, поради което видът на дължимия съдебен акт се определя съобразно разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. Всички тези принципни положения са съобразени от съдебния състав, разгледал делото по същество, а логична последица от това е законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу постановеното въззивно решение. Що се отнася до доводите, касаещи законосъобразността на въззивното решение и съществото на повдигнатото обвинение, те остават извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение