Определение № 352 от 23.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 623/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Районен съд - Плевен и Софийски районен съд, възникнал по повод на това, кой е компетентният съд да разгледа и да се произнесе по постъпилата жалба от „А. ***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 875295-F849835 от 17.02.2026г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗХ. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството пред Районен съд - Плевен е образувано под №1301/2026г. по описа на съда, по повод на посочената по-горе жалба на „А. ***“ ЕООД срещу издаденото срещу нея от НАП наказателно постановление, в което изрично било посочено, че същото подлежи на обжалване пред Плевенския районен съд. С Определение №793 от 22.06.2026г. съдията-докладчик от Районен съд - Плевен е приел, че не е компетентен да разгледа и реши делото, като е прекратил съдебното производство и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд. Мотивите на съдията-докладчик се свеждат до това, че според него след внимателния прочит на наказателното постановление и на АУАН ставало ясно, че процесното нарушение било извършено при проверка в информационната система на ТД на НАП – в гр. София, което обосновавало компетентност на Софийски районен съд съгласно правилото на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. След като прекратил съдебното производство пред Районен съд – Плевен, делото било изпратено на СРС. При постъпване на делото в СРС същото е било образувано под №9649/2026г. С разпореждане №8684/02.07.2026г. съдията-докладчик е прекратил образуваното съдебно производство и е повдигнал спор за подсъдност, изпращайки го на ВКС. Изложил е съображения, че нито в обжалваното НП, нито в АУАН не се сочи нарушението да е извършено в гр. София. А напротив, изрично било конкретизирано от административно – наказващият орган, че нарушението е извършено в гр. Плевен, поради което именно Районен съд – Плевен е компетентен да разгледа настоящето производство. Касационният съд счита, че делото трябва да бъде разгледано от РС – Плевен, като изцяло споделя изложените от Софийски районен съд съображения. Подсъдността по 59, ал. 1 от ЗАНН е законодателно детерминирана съобразно мястото на извършване или на довършване на съответното нарушение. Видно от мотивите на обжалваното наказателното постановление и на АУАН приходните органи недвусмислено посочват, че мястото на извършване на нарушението е местонахождението на външните рекламни съоръжения, върху които дружество рекламира хазартни игри, находящи се в гр. Плевен/ виж стр. 3, абз. 1 от НП и стр. 4, пред.посл. абз. от АУАН/. При това положение неправилно Районният съд в гр. Плевен е прекратил производството като е приел, че не е компетентен да разгледа делото. Несподелими са съображенията му, че нарушението било извършено при проверка в информационната система на ТД на НАП в гр. София, което освен, че е невъзможна правна конструкция / нарушението да бъде извършено при проверката от приходните органи – бел. ВКС/, по-нататък в съдържанието на издадените документи в административно-наказателното производство, ясно, недвусмислено и категорично е посочено, че мястото на извършване на нарушение от страна на санкционираното дружество, е именно гр. Плевен, поради което именно РС - Плевен следва да разгледа делото по същество. Водим от горното и на основание чл.44, т.1 от НПК, ВКС, І НО,