Определение № 244 от 19.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 957/2022 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК. С определение № 1084 от 22.11.2022г. 8 наказателен състав на Софийски апелативен съд е повдигнал спор за подсъдност с Великотърновски апелативен съд, изпращайки делото на Върховен касационен съд за неговото разрешаване. Впоследствие, с определение № 1111 от 25.11.2022г. същият състав, сезирал ВКС, е прекратил съдебното производство по ВНОХД № 1157/2022г. по описа на състава, по повод на което преди това е сезирал върховната инстанция. В депозирано писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура предлага делото да се разгледа от Великотърновски апелативен съд, развивайки доводи, че по делото не е проведено разпоредително заседание от въззивния съд. Пред Апелативен специализиран наказателен съд е образувано ВНОХД № 41/2021г. по депозирани срещу първостепенна присъда на Специализиран наказателен съд въззивна жалба и протест. С определение от 22.03.2021г. АСпНС, 4 състав в производство по чл.327 НПК е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, допуснал е до разпит двама свидетели и е приобщил приложени към допълнение към въззивния протест писмени доказателства. В хода на въззивното производство, на 05.07.2021г. е стартирал въззивно съдебно следствие, в хода на което са разпитвани свидетели, приобщавани са допълнително изисквани писмени доказателства, предоставяна е възможност на подсъдимите да депозират обяснения. Поради настъпила смърт на председателя на въззивния състав, е определен друг член на състава на съда, който впоследствие участва в проведено съдебно заседание на 18.05.2022г., когато, след изрично искане от страна на подс. Б. Д. и нейния защитник, атакуваната присъда по отношение на нея е отменена и наказателното производство е прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване. В следващото проведено съдебно заседание на 20.07.2022г. в този персонален състав съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Великотърновски апелативен съд с оглед закриването на специализираните институции и разписаното в параграф 51 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, влизащ в сила на 27.07.2022г. С протоколно определение от 19.09.2022г. по образуваното пред ВТАС ВНОХД № 224/2022г. съдът е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане на Софийски апелативен съд. Развитата от съда теза е, че по делото е проведено разпоредително съдебно заседание и съгласно параграф 52, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ делото става подсъдно на Софийски апелативен съд и разглеждането му продължава от съдебния състав, провел заседанието. Съставът на Великотърновския апелативен съд излага и още един аргумент, за да подкрепи позицията си, че компетентен да разгледа делото е Софийски апелативен съд - приравнеността на специализиран наказателен съд на окръжен съд, чието седалище било в София, определя като контролиращ второстепенен съд именно Апелативен съд – София, а не такъв от друг апелативен район. Несъгласен с тези доводи, 8 състав на САС е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Афишира се позицията, че новосформираният състав на АСпНС не е преповторил действията на предходния, включително и тези по допускане на свидетели и приобщаване на писмени доказателства в проведеното по чл. 327 НПК закрито съдебно заседание. Непроизнасянето по въпросите, по които е било налице взето отношение в проведеното на 22.03.2021г. закрито заседание е довело до неприключване и незавършване „на фактическия състав на действията на съда по въпросите на чл.327 НПК“. Това го мотивира да поддържа тезата, че по делото не е проведено разпоредително съдебно заседание и компетентен да го разгледа е съответния на местоизвършване на деянието/деянията според обвинението съд – в случая Великотърновски апелативен съд. Всъщност двата спорещи състава са се фокусирали върху това дали след промяна на съдебния състав, допуснал доказателства в закрито съдебно заседание и провел въззивно съдебно следствие и липса на произнасяне от страна на новосформирания по процесуалната съдба на тези действия, е налице проведено разпоредително заседание по смисъла на параграф 52 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Действително, по невъзвратими причини, съставът на Апелативен специализиран наказателен съд не е могъл да продължи започналото съдебно следствие и да го финализира в същия си персонален състав, в който е допуснал доказателства по реда на чл. 327 НПК и е извършвал съдопроизводствени действия в няколко заседания. Факт е, също така, че съдът с участието на нов член на състава си единствено е отменил първостепенната присъда и прекратил наказателното производство по отношение на една от подсъдимите без да взема отношение по процесуалната съдба на извършеното до момента. Тълкуването на този съдебен състав е, че и към настоящия момент всички, извършени от състава на АСпНС действия – тези по допускане на разпити на свидетели в закрито съдебно заседание, проведено на 22.03.2022г., разпитани такива в открито заседание на 05.07.2021г. и 20.10.2021г., приобщаване на редица писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, са валидни и към настоящия момент именно поради липсата на изрично произнасяне от новосформирания състав по отмяната им и извършване на собствена преценка по необходимостта от провеждане на действия за събиране на доказателства. Логична последица от тази позиция е и разрешаване на следващия въпрос - дали, ако въззивният съд не се произнесе по допускане на доказателства в открито съдебно заседание, изобщо се провежда разпоредително заседание пред второстепенния съд или такова е налице, само ако въпросите се решат в открито такова с призоваване на страните. Именно такава теза е развита в становището на прокурора от Върховна касационна прокуратура по повод на настоящото производство. Законодателят има немалък принос за разнопосочното тълкуване на нормата на чл. 327, ал.1 НПК, която гласи: „Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание, а когато съдът намери за необходимо – в разпоредително заседание с призоваване на страните“. Ако бъде приета тезата, че разпоредително заседание за въззивния съд е налице само, ако въпросите за допустимостта на доказателства се решава в открито съдебно заседание, то би се достигнало до извода, че във въззивното производство не се провежда разпоредително заседание. Това противоречи на смисъла от провеждане на разпоредително заседание – служебна или по искане на страните преценка за необходимост от попълване на доказателствената маса по делото чрез събиране на други или проверка на вече събрани доказателства, нуждата от депозиране на обяснения от подсъдимите и извършване на други, приети от съда като инстанция по фактите, съдопроизводствени действия. Тези въпроси могат да бъдат решени както в закрито, така и в открито съдебно заседание с призоваване на страните за изслушване на тяхната позиция, ако въззивният съд има нужда от това, но процедурната му дейност по решаване на описаните до момента въпроси е идентична, независимо дали тя ще се извърши в открито или закрито съдебно заседание. Не откритостта или закритостта на произнасянето на въззивния съд определя характера на това заседание като разпоредително, а същността на действията на съда – по насрочване на съдебното заседание, по допускане или не на доказателства и всички други, подлежащи на разрешаване, процедурни въпроси. Така, произнасяйки се с определение от 22.03.2021г. по ВНОХД № 41/2021г. съставът на АСпНС е провел разпоредително заседание и в тази ситуация, при съобразяване разписаното в параграф 51 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, делото следва да се разгледа от Софийски апелативен съд. Поради това и на основание чл. 44, ал.1 НПК Върховен касационен съд – II Наказателно отделение