Определение № 73 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5361/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. И. Н. и С. И. Н., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. П., срещу определение №405 от 17.06.2014 г. по гр. дело №87/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на решение №63 от 30.04.2014 г. по гр. дело №87/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта за разноските. В обжалваното определение е прието, че уважаването на възражението за право на задържане има отлагателно действие по отношение на изпълнението на осъдителното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, но след като искът е уважен на ответника не се присъждат разноски. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. В разпоредбите на чл.78 ГПК са формулирани ясно критериите за присъждане на разноски. Отговорността за разноските на страната се определя от изхода на спора. В ъзражението за правото на задържане е част от предмета на делото и ако то бъде уважено, осъждането на ответника да предаде вещта е винаги условно, но това не променя изхода на спора – уважаване на иска. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.