Определение № 60415 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ш. А. А. против решение № 105/21.07.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 148/2021г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 260022 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 469/2020г. на Районен съд- Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от касатора Ш. А. А. против Илми А. А. иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на подробно описания в диспозитива на решението на районния съд недвижим имот. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответната страна по касационната жалба - И. А. А., чрез адвокат М. Н., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Моли да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е формулиран нито един правен въпрос. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са братя. Имат още един брат, който живее в Република Турция. Бащата на страните е починал през 1970 г., като на наследниците му е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място]. Чичото на страните – И. А. М. е починал през 1991г., а съпругата му Н. М. - през 1995г., като двамата не са имали деца. На наследниците на И. М. е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място]. Ищецът поддържа, че след възстановяване собствеността върху земеделските земи, страните по делото се договорили и извършили неформална делба, съгласно която нивата в землището на [населено място] да бъде за ищеца, а тази в [населено място] – за ответника. Всеки от тях установил фактическа власт изключително за себе си и владели разделените ниви постоянно и непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в продължение на 26 години. Два месеца преди предявяване на иска ищецът разбрал, че ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове за двете ниви. Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху нивата в [населено място] на основание изтекла в негова полза придобивна давност и е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на тази нива на посоченото основание- придобивна давност. Районният съд е разгледал иска при заявените твърдения в исковата молба и го е отхвърлил. Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд. Приел е, че предявеният установителен иск за собственост на спорния имот е неоснователен, тъй като ищецът не доказва предпоставките за придобиването му по давност и имотът не е загубил наследствения си характер. Изложени са мотиви, че основанието, на което въззивникът се е намирал в имота предполага съвладение с останалите съсобственици. Същият е упражнявал владение само върху притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на чуждите. Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение на Окръжен съд- Разград следва да бъде допуснато служебно до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК- за проверка на вероятна недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между твърденията в обстоятелствената й част относно притежаваното право на собственост, придобито на основание наследство и давност и формулирания петитум за установяване право на собственост на основание изтекла придобивна давност. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,