Определение № 4329 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Е. А. против определение № 2734 от 12.06.2025 г. по в. гр. д. № 2131/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, като оспорва извода на въззивния съд за липса на релевирано своевременно възражение за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение, с оглед на което иска изискване на звукозаписа на последното заседание. Отделно поддържа, че съобразно практиката на ВКС и решение по дело C-438/22 на СЕС съдът може да измени и служебно определението за разноските. Ответниците по частната жалба М. А. А.-А. и Ю. А. А. са подали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който са изложили съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното: Частната жалба е редовна и допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна – с правен интерес да обжалва съдебния акт, поставен по реда на чл. 248 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в последното открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2025 г., въззивниците Ю. А. и М. А. са направили своевременно искане за присъждане на разноски, като са представили списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Изложил е съображения, че крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, е до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Приел е, че въззиваемата страна А. А. не е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност по отношение на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение в последното открито съдебно заседание по делото, поради което е намерил за неоснователна подадената молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. От съдържанието на протокола от проведеното на 27.01.2025 г. последно открито съдебно заседание във въззивната инстанция не се установява до приключването му процесуалният представител на въззиваемата страна да е релевирал възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените в заседанието списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие. Протоколът от съдебното заседание е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила удостоверява извършените от съда и страните процесуални действия. Съгласно чл. 152, изр. 2 ГПК неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени, поради което в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне (чл. 151, ал. 1 ГПК). В настоящия случай въззиваемият не се е възползвал от предоставената му от процесуалния закон възможност да иска допълване на протокола, затова следва да се приеме, че той не е взел отношение по искането на насрещната страна за присъждане разноски в рамките на производството, съответно не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК в рамките на преклузивния срок по чл. 80 ГПК. С оглед диспозитивното начало и текста на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може служебно, без своевременно релевирано възражение за прекомерност, да изследва дали заплатеното от страните адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Обратното не може да бъде изведено от практиката на ВКС и СЕС, в какъвто смисъл са оплакванията на частния жалбоподател. Съгласно решение на СЕС по дело C-438/22, на което се позовава частният жалбоподател, и формираната след неговото постановяване практика на ВКС, съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат единствено като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски за процесуално представителство, но само в хипотезата на надлежно въведено в производството искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на въз-становяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. При липса на възражение за прекомерност законодателят изключва компетентността на съда служебно да намали претендираното от страната възнаграждение за адвокат (така т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 5605 от 03.12.2025 г. по ч. гр. д. № 554/2025 г. на ВКС, II г. о., и др.). Ето защо обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.