Определение № 3716 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4833/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3763/12.07.2023 г., подадена от адв. А. Ч., пълномощник на Д. З. Т. и М. Т. М., против решение № 122 от 04.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 260/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, в частта му имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане, подадените от жалбоподателите частни жалби против решение № 114 от 13.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 843/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, като недопустими и производството по делото е прекратено в тази част. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания акт е прието, че производството по в. ч. гр. д. № 843/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е образувано единствено по жалба на „Сий Сайд“ ЕООД, но не и по жалби, депозирани от Д. З. Т. и М. Т. М.. С обжалваното решение на Окръжен съд - Велико Търново е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Сий Сайд“ ЕООД – длъжник в изпълнителното производство по изп. д. № 861/2020 г. по описа на ЧСИ С. К. с район на действие Окръжен съд - Велико Търново, с която по реда на чл. 463 ГПК е претендирана отмяна на постановление за разпределение на суми от 13.09.2022 г. по изпълнителното дело. Не е извършвана промяна на разпределението, която да рефлектира върху правната сфера на Д. З. Т. и М. Т. М.. Правен интерес да обжалва постановения съдебен акт има единствено „Сий Сайд“ ЕООД. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Хипотезите на упражняване на чужди права пред съд са регламентирани с императивни правни норми, които не подлежат на разширително тълкуване, а в случая не е налице такава. Правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно. Легитимирани да обжалват съдебните актове са лицата, имащи качеството на страни по делото, за които съответното определение или решение поражда неблагоприятни правни последици. Обстоятелството, че преписи от решение № 114 от 13.03.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 843/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново са връчени на Д. З. Т. и М. Т. М., не е основание да се направи друг извод, нито поражда в тяхна полза правото да го обжалват. Определението е правилно и законосъобразно. В практиката на ВКС, напр. определение № 194 от 13.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1021/2021 г., III г. о., определение № 303 от 01.06.2018 г. по ч. т. д. № 921/2018 г., II т. о. и определение № 686 от по ч. т. д. № 1858/2016 г., II т. о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, е прието, че в производства по обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 463 ГПК, ако окръжният съд с решението си не е изменил обжалваното пред него разпределение, то страната, която е пропуснала да обжалва същото пред съда или да се присъедини към подадената жалба, няма право по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК да атакува решението на окръжния съд пред по-горната инстанция. Съгласно изричната разпоредба на чл. 463, ал. 2 ГПК, при обжалване е приложим редът на чл. 274 и сл. ГПК. Ето защо, правилата на чл. 265 ГПК не намират приложение в случая. Законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване пред по-горна инстанция на актовете на окръжен съд, с които по същество е упражнен контрол за законосъобразност на действия и актове на съдебен изпълнител във вр. чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2 и реда на гл. ХХІ ГПК, са приложени съответно, съобразно обективните и субективни предели на спора, по който е постановено решение съгласно чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая с решение № 114 от 13.03.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 843/2022 г., Окръжен съд - Велико Търново се е произнесъл по подадената жалба от „Сий Сайд“ ЕООД, представлявано от управителя Д. З. Т., в качеството му на длъжник по изп. дело № 861/2020 г. по описа на ЧСИ С. К., срещу постановление за разпределение на суми от 13.09.2022 г. по същото изпълнително дело и я е отхвърлил като неоснователна по изложени съображения. Ето защо, даденото от Апелативен съд - Велико Търново разрешение да остави без разглеждане жалбите на Д. З. Т. – в лично качество и на М. Т. М. е напълно в съответствие с приетото в цитираната го-горе практика на ВКС. Предвид изложеното определението следва да се потвърди, като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение