Определение № 1776 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4161/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. В. и П. А. В. срещу определение № 264058 от 14.06.2022 г. по в.гр.д.№ 13959 от 2020 г. на Софийския градски съд, ГК, II-В въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на Е. В. и П. В. за изменение на постановеното по делото решение № 260485 от 08.02.2022 г. в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението на Софийския градски съд е неправилно и се моли неговата отмяна. Жалбоподателите твърдят, че имат право на адвокатска защита пред въззивния съд, поради което неправилно съдът е отказал да присъди разноски за адвокат. В писмен отговор от 31.10.2022 г. ответниците по частната жалба Г. Р. Ф. и М. Х. Р. оспорват жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема частната жалба за основателна поради следното: С решението от 08.02.2022 г. по в.гр.д.№ 13959 от 2020 г. Софийският градски съд, ГК, II-В въззивен състав е потвърдил решение № 29195 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 41664 от 2016 г. на Софийския районен съд, 151 състав. Със същото решение искането на ответниците по въззивната жалба Е. А. В. и П. А. В. за присъждане на разноски за въззивното производство е било оставено без уважение. С искане от 23.03.2022 г. /подадено в срока за обжалване на въззивното решение/ ответниците по въззивната жалба Е. А. В. и П. А. В. са поискали съдът да измени решението си в частта за разноските, като присъди разноски за адвокат в размер на 2 096,25 лв. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските с мотив, че видно от платежен документ от 08.12.2021 г., адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Е. В. и П. В.- адв.Р. в размер на 2 096,25 лв. е било заплатено не от В., а от трето на делото лице- Ц. П.. Това определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: Молителите Е. В. и П. В. са били ответници по въззивната жалба и постановеното от въззивния съд решение е в тяхна полза. Поради това и на основание чл.78 ГПК те имат право на разноски за въззивното производство, включително и за адвокатско възнаграждение на ангажиран от тях адвокат. Видно от представената към отговора на въззивната им жалба декларация за правна помощ и съдействие, адвокат на Е. В. и П. В. за въззивното производство е Р. Р., който им оказва безплатна правна услуга при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Поради това на основание чл.38 от Закона за адвокатурата въззивниците дължат заплащане на адвокатско възнаграждение за възивното производство на адв.Р., а не лично на Е. В. и П. В.. Това възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция преди изм.с ДВ бр.88 от 2022 г., възлиза на 1 994,43 лв. Въззивниците Г. Ф. и М. Р. не дължат на жалбоподателите Е. В. и П. В. претендираната от тях сума от 2 096,25 лв., тъй като тази сума е платена на адв.Р. не от тях, а от третото на делото и незадължено за тези разноски лице Ц. П.. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение