Определение № 25 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25

гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч.гр.дело № 4601/2023г. и за да се произнесе ,взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. С. Ю. чрез адв.А. К. от АК-Варна срещу постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК определение №2657 от 07.07.2023г на Окръжен съд Варна ,с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на решение №589 от 17.05.2023г по в.гр.дело №583/2023г. по описа на същия съд ,в частта за разноските. Молителят е бил въззиваема страна,представляван от адвокат А. К.,като въззивният окръжен съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение,с което искове по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ал.1 ЗЗД са били частично уважени.Въззивният съд е разгледал и отхвърлил жалба на Прокуратурата на РБ срещу първоинстанционното решение в осъдителната част ,като при възлагането на разноски за основателно е намерил възражението на въззивния жалбоподател за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна,което е в размер на 1252,36лв. След намаляването му на основание чл. 78, ал.5 ГПК са присъдени 956,36лв.Минимално адвокатско възнаграждение е определено в този размер с позоваване на чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,като в определението по чл. 248,ал.1 ГПК са отхвърлени доводите на молителя ,че съгласно чл.2 ,ал.5 от същата Наредба минимално адвокатско възнаграждение следва да се определи по всеки от двата обективно съединени парични искове и тогава да се сборува,а не както е подходил окръжния съд при постановяване на решението- да сборува като сума присъденото по двата иска, като на тази база определя материалния интерес и минимално адвокатско възнаграждение.

В обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на оспорвания от жалбоподателя подход като е изтъкнал,че възнаграждението следва да е единно дори и при съединяване на искове, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор,така както се определя и цената на иска по реда на чл.68 и сл. от ГПК, в който смисъл се е позовал на практиката на ВКС(Определение №60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III ГО.; Определение №10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №4908/2019г. по описа на III ГО.; Определение №29 от 20.01.2020г. по ч.т.д. №2982/2019г. по описа на II ТО)Изтъкнал е специалния характер на чл.7, ал.2 от Наредбата като е добавил ,че при буквално тълкуване на чл.2,ал.5,често тежестта за разноските би надхвърлила законовата си функция би се превърнала в необоснована санкция спрямо другата страна.В подобни хипотези на практика разпоредба на подзаконов акт би дерогирала разпоредба на закон (чл.78, ал.5 от ГПК), в разрез с чл.3 от ГПК,тъй като определеният размер на разноските би могъл да доближи или дори да превиши материалния интерес по делото, което е абсолютно недопустимо.

В частната жалба се поддържа,че поради погрешно тълкуване на правни норми незаконосъобразно е приложен чл.78, ал.5 ГПК,с присъждане на по-ниско възнаграждение от минимума по Наредбата. Минималното възнажраждение съгласно чл.7, ал.2 т.2 във вр. чл.2, ал.5 е точно толкова, колкото е било заплатено,то се определя по двата иска,по които спорът е пренесен във въззивна инстанция.Под материален интерес по смисъла на чл.7,ал.2 от Наредбата следва да се разбира цената на всеки от комулативно съединените искове,в който смисъл е и установената практика на ВКС.

Не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ

Съдът,след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото,намира частната жалба за допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Въззивният съд неправилно е определил минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение и незаконосъобразно е приложил чл.78, ал.5 ГПК и чл. 36 ЗАдв.,като е намалил под минимума по чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, възнаграждение,определено и заплатено за въззивна инстнация в минимален размер.При обективно кумулативно съединение на оценяеми парични искове - главница и за лихва по 86 ЗЗД, въззивният съд неправилно е приел, че глобално сумата от сбора в уважената, съответно обжалвана част,задава материалния интерес при намалението на адвокатското възнаграждение(като част от дължимите разноски)по чл. 7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В трайно установената практика на ВКС,формирана по приложението на чл. 2, ал.5, във вр с чл.7, ал.2от Наредба № 1/2004 г. е даден отговор на въпроса как следва да се изчисли минималния размер на адвокатско възнаграждение, до който последното може да бъде намалено на основание чл. 78 ал. 5 ГПК във връзка с чл. 36 от ЗАдв. при направено възражение за прекомерност,по дело, чийто предмет са няколко обективно кумулативно съединени осъдителни оценяеми искове.Разяснено е,че при обективно кумулативно съединение на искове под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски (опр. № 404 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д. 2883/2020г. ВКС, IV ГО ,опр.№146/2022 по ч.т.д 358/2022г на на ІІ т.о.,ВКС,опр №50042/2023г.по ч.т.д№989/2023г на Първо т.о ВКС, определения по ч.гр.д.№ 36/2013г. на І г.о.;по гр.д.№ 3320/2018г. на ІVг.о.; по т.д. № 1840/2021 и т.д.№ 1841/2021 г. на ІІ т.о., по ч.т.д.№ 964/2022 г. на І т.о. на ВКС и др.) Въззивният съд се е позовал на неотносима практика на ВКС,формирана по прилагането на чл.72 ГПК при субективно съединяване на искове в защита на един интерес ,или разглеждани случаи за определяне на възнаграждение на особен представител от съда. Неотносими към обстоятелствата по настоящето дело са и хипотетичните разсъждения на въззивната инстнация ,че така установените по законова делегация правила в Наредбата могат да накърнят принципа на справедливост и да са в разрез с целта на закона,когато определеният размер на разноските доближи или дори да превиши материалния интерес по делото.В случая страна,която има право на разноски,е заплатила възнаграждение за адвокат,договорено при съобразяване на минималните размери съгласно Наредба №1/2004г на ВАдвСпо всеки от двата обективно съединени парични искове,до размера на присъденото по тях и съобразно обжалваемия интерес на насрещната страна. Съгласно чл.7,ал.2 т.2, при обжалваем интерес по иска за главницата от 5000лева минималното адвокатско възнаграждение по този иск е 800лв,а при обжалваем интерес от 1523,63лв по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, минималното адвокатско възнаграждение по него е 452,36лв. Поради това,при възлагане на разноски е следвало да се присъди платеното по договора за правна защита от 1252,36лв,което е минимума по Наредбата,а не да се намаява адвокатското възнаграждение под този минимум.

Определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските,които Прокуратурата на РБ дължи на ищеца Х. Ю..Освен вече присъденото с решениет ,следва да бъдат присъдени още 296 лв. разноски на ответника във въззивното производство,на основание чл.78, ал.1 ГПК

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето г.о

ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение №2657 от 07.07.2023г по въззивно гр.дело №583/2023г. на Окръжен съд Варна

ИЗМЕНЯ решение №589 от 17.05.2023г по гр.дело №583/2023г. по описа на Окръжен съд Варна в частта за разноските,като ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ със седалище [населено място], [улица] да заплати на Х. С. Ю. ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 296 лева разноски по делото..

Определението не подлежи на обжалване

Председател:

Членове 1.

2.