Определение № 513 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2913/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. срещу решение № 52/27.06.2019 г. по в. т. д. № 110/2019 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 4/19.02.2019 г. по т. д. № 46/2018 г. на Окръжен съд Ямбол за отхвърляне на предявения от Т. К. срещу „ПАПАС-ОЛИО“ АД иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията от т. 1 до т. 5, взети на общо събрание на акционерите в „ПАПАС-ОЛИО“ АД на 28.06.2018 г.

В подадената от Т. К. жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Следва ли решение на общото събрание да е мотивирано и обосновано, когато резервния фонд многократно надвишава изискуемия се по закон?“

2. „Допустимо ли е едно търговско дружество от създаването си, при наличие на ежегодни печалби, никога да не е разпределяло дивиденти?“

3. „Налице ли е задължение в отчета на дейността на дружеството и в ГФО да бъдат отразени и индивидуализирани разходите, покрити от средствата, заделени във фонд „Резервен“, и дружеството да даде информация на акционерите и съда за това? Чия е доказателствената тежест относно установяване спазването на императивните изисквания на чл. 246 ТЗ, както и на Устава на „ПАПАС-ОЛИО“ АД и по – конкретно с чл. 33.3 и 33.4?“

4. „Налице ли е нарушение на закона, когато решението за разпределение на дивиденти е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 246, ал. 3 и 4 ТЗ, при положение, че видно от ГФО не е налице нито годишна загуба, нито загуби от други предходни години, нито пък има решение за увеличаване на капитала. Следва ли общото събрание на дружеството да се съобрази с тези императивни разпоредби на чл. 246, ал. 1 ТЗ?“

5. „Какъв е характерът на решението на общото събрание за неразпределяне на дивиденти и заделянето им във фонд „Резервен“, представлява ли вид сделка и възможно ли е да се приеме наличие на симулация?“

6. „Влиза ли в задълженията на одитора отговорността в одитния доклад да анализира спазването на императивните изисквания на чл. 246 ТЗ, както и на устава на „ПАПАС-ОЛИО“ АД и по – конкретно с чл. 33.3 и чл. 33.4, и може ли от това да се направи извод за неговата ангажираност с главния акционер?“

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като предявеният от Т. К. иск бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „ПАПАС-ОЛИО“ АД е подаден отговор. В него се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице твърдените от касатора основания за селектиране на жалбата до касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 74 ТЗ са неоснователни, възприемайки изводите на първоинстанционния съд при приложение на чл. 272 ГПК. Наред с това, е изложил собствени мотиви относно липсата на твърдените от К. факти, водещи до незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на акционерите в „ПАПАС-ОЛИО“ АД. Доводите на ищцата се свеждат до твърдението, че внесените във фонд „Резервен“ средства, генерирани от реализираната за финансовата 2017 година печалба, са незаконосъобразно разходвани, както и, че незаконосъобразно е прието решение за отнасяне на тази печалба във фонд „Резервен“. Апелативният съд е отчел обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства, установяващи твърдения факт за извършено разходване на средства от печалбата. Изложил е съображения, че решението за отнасяне на печалбата във фонд „Резервен“ стои е изцяло в свободната преценка на акционерите и е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд е преценил, че твърденията за симулация на решението, обективирано в т. 5 от протокола, съставен на 28.06.2018 г. за проведеното общо събрание, могат да бъдат отнесени единствено към гражданско правна сделка, каквато решението на общото събрание не е, позовавайки се на задължителните разрешения в т. 1 от ТР № 1/06.12.2001 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

Не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд Бургас решение.

Атакуваното решение не е очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че той може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Факултативният достъп до касационен контрол съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационния съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни.

В представеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, които не е отнесъл към нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Не е изложил твърдения защо е необходимо да бъде осъществен касационен контрол по отношение на въззивното решение. Формалното изброяване на въпроси не е достатъчно да обуслови позитивна селекция на касационната жалба от настоящата инстанция. ВКС е длъжен служебно да следи само за пороците нищожност и недопустимост на въззивното решение и при наличието им да допусне касационно обжалване, но в останалите случаи достъпът до касация следва да бъде обоснован от касатора. Само поради липсата на обоснована необходимост от касация на постановеното от Апелативен съд Бургас решение, такава следва да бъде отказана. За пълнота следва да бъде посочено, че въпросите, които са формулирани в изложението на основания за достъп до касационен контрол, изразяват по – скоро несъгласие на жалбоподателката с изводите на въззивния съд, чиято правилност не може да бъде проверявана във фазата на селекция. Необходимо е да бъде посочено и, че формулираните въпроси в едната си част имат изцяло хипотетичен характер /въпроси едно, две, шест/ тъй като не са били въведени като основания на иска, съответно не са били обсъждани в мотивите на въззивното решение. Въпрос три е предпоставен от твърдението за осъществени факти, които въззивният съд е приел за недоказани /използване на средствата от фонд „Резервен“ за покриване на дружествени разходи и предоставяне на заеми на свързани лица/, а по четвърти и пети въпрос въззивният съд се е произнесъл в съгласие с т. 1 от ТР № 1/06.12.2001 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и практиката на касационната инстанция, обективирана в решение № 206/19.02.2002 г. по гр. д. № 1023/2001 г. на V ГО.

Касационната инстанция намира, че не са изпълнени изискванията на процесуалния закон за достъп до касационен контрол на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Бургас.

При изхода на спора и направено от ответника по касация искане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер – 1 440 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС