Определение № 162 от 16.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 159/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “А” А. - гр. С. срещу Определение от 30. Х.2008 по т.д. № 1994/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивна жалба на “А” А. - гр. С. вх. № 1* от 16.VІ.2008 г. срещу Решение от 16.V.2008 г. по ф.д. № 4285/ 2001 г. на СГС, Ф. О. и производството е прекратено. По изложените съображения, че определението е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по подадената жалба. Ответниците по частната жалба К. В. М. - от гр. С. и “Т” О. - гр. П. не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. С обжалваното определение е върната като недопустима въззивната жалба на “А” А. - гр. С. срещу решение от 16.V.2008 г. по ф.д. № 4285/ 2001 г. на СГС и е прекратено въззивното производство. Изложени са съображения, че жалбата е депозирана от лице, което макар да е посочено в исковата молба и да е призовавано като ответник по делото, не фигурира в диспозитива на постановеното решение. Съдът е отразил, че е дал възможност на “А” А. с оглед изложеното във въззивната му жалба, да уточни иска ли допълване на решението по чл. 193 ГПК (отм.), каквото искане жалбоподателят изрично е отрекъл с подадената молба. При тези обстоятелства въззивният съд е заключил, че жалбоподателят е лице, което няма правен интерес да обжалва решението, тъй като спрямо него с оглед изложените обстоятелства, не се простира силата на пресъдено нещо на решението и е върнал въззивната жалба. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Подадената от “А”А. - гр. С. въззивна жалба е срещу Решение от 16.V.2008 г. по ф.д. № 4285/ 2001 г. на СГС, с което е уважен предявеният от К. В. М. - от гр. С. иск по чл. 71 ТЗ срещу “Т” О. - гр. П. на “А”АД) и е признато за установено по отношение на “Т” О. - гр. П., че К. В. М. е акционер в дружеството с 96 000 бр. поименни акции. Решението е постановено между страните, които имат съответно активна и пасивна легитимация по предявения иск с правно основание чл. 71 ТЗ и решението, с което е разгледан искът, не обвързва със сила на пресъдено нещо жалбоподателя ”А” А. - гр. С.. Ако съдът е дължал произнасяне по друг предявен при условията на обективно и субективно съединяване иск срещу ответника “А” А. - гр. С., право на жалбоподателя е да поиска от първоинстанционния съд произнасяне по този иск (допълване на решението), от което се е отрекъл с Молбата от 24. Х.2008 г. Затова правилно с обжалваното определение въззивната жалба му е върната, тъй като няма правен интерес да обжалва решението, и въззивното производство е прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение