Определение № 137 от 20.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 39/2013 г.

ВКСII търговско отделение20.02.2013 г.докладчик Боян Балевски

Диспозитив

ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК определение №82 /31.01.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч. т.д. № 39/13 в частта за разноските като ОСЪЖДА [фирма]-. София да заплати на [фирма]-София сумата от 200 лева разноски пред настоящата инстанция. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на [фирма]-София за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №82 /31.01.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч. т.д. № 39/13, с което се оставя без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-. София срещу определение № 20 358 от 11.12. 2012 г. по ч.гр.д. дело №14 767/ 12г. на СГС,с което по реда на чл.419 ал.1 от ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на СРС, ГК, 50 състав от 06.07.2012 г. в издадената по ч.гр.д. №31 082/2012 г. заповед по чл.417 от ГПК. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК Първа инвестиционна банка” АД не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: С определението, чието допълване се иска в частта за разноските се оставя без разглеждане като недопустима частната касационна жалба от пълномощника на [фирма]-. София срещу определение № 20 358 от 11.12. 2012 г. по ч.гр.д. дело №14 767/ 12г. на СГС,с което по реда на чл.419 ал.1 от ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на СРС, ГК, 50 състав от 06.07.2012 г. в издадената по ч.гр.д. №31 082/2012 г. заповед по чл.417 от ГПК. В действителност към отговора на частната жалба от страна на ответника по нея [фирма]-София по настоящото дело от страна последния е приложено и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 200 лева и е отбелязано, че възнаграждението е заплатено изцяло на адвоката-пълномощник на страната. Ето защо при наличие на изрични доказателства за реалното изплащане на договореното възнаграждение от страната на нейния пълномощник, то е налице основание за присъждането й в полза на страната като реално направени разноски,съгласно чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното съдът намира молбата за неоснователна, поради което

Цитирани разпоредби

5