Решение № 1093 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/ при район "Подуяне" Столична община, чрез процесуален представител юрк. К. Захариев, против решение № 24102 от 12.07.2025г., постановено по адм. дело № 2471/2025г. по описа на Административен съд София-град. С него по жалба на Т. А. К. е отменено решение по протокол № 9/14.11.2024г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район „Подуяне“ СО, с което Т. А. К. и нейното тричленно семейство са изключени от картотеката и от списъка по чл. 15 на нуждаещите се от жилище на район „Подуяне“ СО. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решение по протокол № 9/14.11.2024г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Ответникът - Т. А. К., чрез пълномощник адв. Т. Лисичкова, в съдебно заседание и с представен по делото отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Т. А. К. против решение по протокол № 9/14.11.2024г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район „Подуяне“ Столична община, с което Т. А. К. и нейното тричленно семейство са изключени от картотеката и от списъка по чл. 15 на нуждаещите се от жилище на район „Подуяне“ Столична община. С обжалваното решение е отменено горепосоченото решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район „Подуяне“ СО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при постановяването на акта са допуснати редица съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неговата материална незаконосъобразност. Приел е, че изводите на Комисията не се основават на никакви фактически установявания – няма съставен констативен протокол за проверка на място – кога и как е установено, че семейството обитава общински имот, също така не е дадена възможност на лицето да представи доказателства за правното основание да обитава имота, а освен това не е изяснено кой точно имот е общинският. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. На първо място, неоснователно в касационната жалба се поддържа недопустимост на обжалваното съдебно решение поради просрочие на жалбата, с която е сезиран първостепенният съд, както и поради липса на предмет, годен за обжалване. Решението на Комисията представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с него непосредствено се засягат права и законни интереси на оспорващата. До този извод правилно е достигнал и административният съд. По този въпрос е налице и формирана съдебна практика /така например решение № 13195/23.10.2020г. по адм.д. № 4947/20г.; решение № 10874/04.11.2025г. по адм.д. № 5535/2025г. на ВАС, ІV отд. и др./. Съгласно чл. 10, ал. 4 НРУУРОЖТСО протоколът с решението на комисията се връчва на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред кмета на района. В разглеждания случай актът на Комисията е съобщен на оспорващата на 11.12.2024г., а на 19.12.2024г. е оспорен пред кмета на район "Подуяне", който с решение № РПД24-ГР94-1683-/7/ от 11.02.2025г. е отхвърлил жалбата. Решението на кмета е съобщено на оспорващата на 17.02.2025г., като жалбата срещу потвърденото с него решение на Комисията е депозирана в АССГ на 27.02.2025г., или в предвидения в закона срок. На следващо място, настоящият съдебен състав споделя доводите на касатора, че актът на Комисията не е постановен при неизяснена фактическа обстановка, довела до неговата материална незаконосъобразност, както е приел решаващият съд, независимо че това не влияе на постановения по делото краен резултат. В решението на Комисията е посочено, че семейството на Т. К. обитава имот общинска собственост, за който има съставен АОС № 2436/17.11.2009г. на район „Подуяне“. Видно от АОС, имотът представлява [ПИ], [заличен текст]. Съгласно представено удостоверение за настоящ адрес Т. К. има следната адресна регистрация: гр. София, [жк], [адрес], считано от 03.06.2004г. По делото е приложено и писмо от кмета на район „Подуяне“ СО до Т. К., с което последната е уведомена, че недвижимият имот с административен адрес: гр. София, [жк], [адрес] е общинска собственост със съставен АОС № 2436/17.11.2009г. Фактът, че същият административен адрес е вписан в КРНИ за съседния /през улица [заличен текст]/ ПИ с [идентификатор], частна собственост, не влияе на отразеното в АОС, който като официален удостоверителен документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост върху конкретен имот, с конкретно посочено описание и местонахождение. При което очевидно няма неяснота кой точно имот е общинският, до какъвто необоснован извод е стигнал съдът. Това е [ПИ] /ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. София/, с адрес /местонахождение/, посочен в АОС, като това е и последният настоящ адрес на жалбоподателката, на който тя е регистрирана още през 2004г. С оглед на горното, не може да бъде споделено заключението на съда, че решението на Комисията не почива на никакви фактически констатации, че семейството обитава общинския имот, при положение че жалбоподателката се е регистрирала на адреса на този имот, считано от 2004г. Независимо от гореизложеното, верен се явява крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Като фактическо основание за неговото постановяване е посочено, че семейството на Т. К. обитава имот общинска собственост без правно основание /без издадена настанителна заповед и сключен договор за наем/. Анализирайки условията за установяване на жилищни нужди и картотекиране по чл. 5 НРУУРОЖТСО, е видно, че оспорващата отговаря на всички условия на тази разпоредба. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО от картотеката се изключват, неотговарящите на някое от условията по чл. 5. По отношение на Т. А. К. и нейното тричленно семейство обаче не е налице което и да било от отрицателните условия, посочени в чл. 5, ал. 2, т. 1-8 от Наредбата, обосноваващи изключване от картотеката. Обстоятелството дали лицето обитава имот общинска собственост без правно основание, не може да бъде отнесено към никоя от изчерпателно установените осем хипотези в чл. 5, ал. 2, т. 1-8 от Наредбата, поради което и не може да служи като фактическо основание за изключване от картотеката. Иначе казано, Комисията се е позовава на несъществуващо в нормативната уредба фактическо и правно основание за изключване от картотеката, поради което е постановила незаконосъобразно решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,