Решение № 5003 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, представен от юрисконсулт Попова, против решение № 19966/10.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1344/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено решение № 32-170312/26.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на производството. Възразява срещу решаващите мотиви от първоинстанционното решение за липса на основания за съмненията по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и за дължимо прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока. Настоява, че в извънсъдебната фаза на производството и в хода на съдебното дирене вносителят не е доказал плащане на посочената в митническата декларация договорна стойност.Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация „Уеб трейд груп“ ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001008027230R6/12.11.2020 г. Определил е митническата стойност в размер 19 877.61 лева на внесената от „Уеб трейд груп“ ООД стока по митническата декларация – употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка Мерседес, модел С 400, тип С 400, първа рег. 01.01.2015 г., цвят сив, раб обем 3 000, двигател: няма данни; шаси: 55SWF6GB4FU028332. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 1 624.71 лева и за ДДС при внос в размер 3 574.37 лева с лихви за забава от датата на възникване на задължението за плащане на митните сборове 12.11.2020 г. до датата на връчване на решението. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на „Уеб трейд груп“ ООД е с държава на изпращане САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 2 200 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката е 3 630.46 лева. Декларираната цена на внесената стока в размер 2 200 щатски долара е съпоставена с информация от електронна страница www.autoauctions.io за обявена продажна цена от 04.08.2020 за автомобил със същия VIN номер в страната на износа в размер 11 800 щатски долара. Съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност е обосновано от отсъствието на документи, предшестващи сделката, с които да се установи цената по приложената към декларацията разписка № 5214/24.08.2020 г. (в която е посочено, че доказва прехвърлянето на правото на собственост върху превозното средство от продавача на купувача, като продавач е Рекс Ауто Партс 22273 US 31", Чичеро, Индиана 46034, САЩ, а купувач "Уеб трейд груп" ООД), както и от липсата на доказателства за плащането на цената на продавача. Приета е за действително платена цена от 11 800 щатски долара. Заместването на декларираната с тази цена като елемент на договорната стойност и при включване на транспортни разходи в размер 245.50 USD е определена новата МС. Зачитането като действително платена на обявената продажна цена от аукциона е обосновано от тъждеството на стоката по обявата. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е приел, че актът оспореният административен акт е издаден от компетентен митнически орган, във формата за действителност и с дължимото съдържание. Обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, като е споделил разбирането, че разписка № 5214 не е самостоятелно доказателство за плащането на цената и за съответствие в пълнота с договорената цена поради отликата от цената на търга. По мотивите на съдебния акт разписката от 28.09.2020 г. не съдържа подписи на страните, нито печат; не обективира договор за продажба и не представлява едностранно изявление на продавача. Решаващите изводи на първостепенния съд са за опущения на митническия орган при определянето новата митническа стойност. Дължимо било прилагането на методите по чл. 74, § 2 или § 3 МКС. Допусната била логическа грешка при включването в МС на транспортни разходи в размер 245 щатски долара при посочени 400 щатски долара в разписката за продажба, като разходи за доставка до пристанище Бургас. Прието е, че са нарушени процесуалните правила на чл. 9 и чл. 35 АПК и нарушение на материалния закон – чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Решение е правилно по резултата си. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Неправилни изводите на съда за наличие на предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Не съществува обичайно или логическо правило, обуславящо извод за достоверност на декларирана цена на стоката при износ в съпоставка с друга декларирана цена при внос. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. В касационната жалба е признато това качество на разписката за продажба, а и в извънсъдебната фаза на производството не е търсен друг придружаващ документ във връзка с митническата при допускането на стоката за свободно обращение. Съдът, а преди него и митническият орган, не сочат източник на позитивното право, въвеждащ изискване към съдържанието на фактурата за поставяне на подпис от страните по сделката. С арг. от чл. 40, ал. 2 АПК дори към фактурата да е било приложимо чуждо право и то да съдържа изисквания за допълнителни реквизити извън тези на първичния счетоводен документ по националното ни право /а то не съдържа изискване за подпис – чл. 6, ал. 1 ЗСч/, отсъствието на тези реквизити не е основание да се дисквалифицира информационният източник /вж. чл. 40, ал. 2, изр. 1, in fine АПК/. Като неподписан частен документ доказателствена сила той не притежава /вж. чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. Съдът не е дължал изводи за други признаци на придружаващия документ, извън тези определящи го като фактура. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по подадената от него митническа декларация. Не сочи на фиктивност на декларираната цена на вноса отсъствието на информационна следа за извършено плащане, доколкото в условията на алтернативност договорна стойност, като база на митническата стойност е и подлежащата на плащане цена. В случая това е цената по разписката. Споделими са изводите на първостепенния съд за неправомерно определяне от митническия орган на нова митническа стойност. Ако продажната цена от търга е ценена като друга договорна стойност по чл. 70 МКС, то безкритичното ѝ пренасяне е несъвместимо с изискването на чл. 144, § от Регламента за изпълнение за разумна гъвкавост при прилагане на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 МКС. Тази позиция не се разколебава от решението на Общия съд на ЕС по дело Т-296/25, тъй като при определяне на митническата стойност на стоката по конкретната МД администрацията не е ползвала информация за декларираната стойност при износа на стоката с местоназначение на митническата територия на Съюза, предоставена от митническите органи на държавата на износа, та тази информация да се възприема като налични данни на митническата територия на Съюза и като разумен способ за определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 МКС. Без да съществуват основания за определяне на нова МС и при неправомерното определяне на новата МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт – правилна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 501.07 евро /равностойност на платеното адвокатско възнаграждение в размер 980 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,