Определение № 20 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5232/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба на Р. И. С. от [населено място] срещу определение № 3366 от 07.10.2016г по ч.гр.д. № 3927/2016г на Софийски апелативен съд, с която е оставена без разглеждане негова частна жалба вх.№110 6900 от 29.10.2015г, като постъпила срещу неподлежащо на обжалване разпореждане с дата 16.10.2015г, обективирано върху негова молба №122521/12.10.2015г, постъпила по ч.гр.д №11277/2013г на СГС, както и предвид недопустимо обжалване с частната жалба на писмо изх.№21482 от 20.10.2015г, с което делото (гр.д №18732/2013г на СРС ,заедно с ч. гр.д №11277/2013г) е върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствени действия. В частната жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно .Относно писмото, искането на жалбоподателя е било то да се обяви за нищожно ,а искането му е да се отмени разпореждането за изпращане на детото на СРС ,което е правораздавателна дейност ,противно на приетото с обжалваното определение. Връщането на делото е неправилно, тъй като СГС не е изпълнил предписани от ВКС действия по ч. гр.д №11277/2013г. Като порочно жалбоподателят оспорва и възприемането на разпореждането от 16.10.2015г като констатация, а не като преграждащ акт. Не е възможно да се разпорежда констатация, констатацията всъщност разпорежда последствия – на практика се пректява. Не е отчетено ,че предишни решения противоречат на други, че са нищожни постановените по частни дела пред СГС и ВКС определения ,което се отнася и за определение №14/30.01.2015г по ч.гр.д №3/2015г на ВКС. Съдът е следвало служебно да направи проверка за нищожност .Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение № 3366 от 07.10.2016г по ч.гр.д. № 3927/2016г на Софийски апелативен съд е съдебен акт, произнесен по допустимостта на постъпила частна жалба ,който въпрос - за допустимостта от обжалване, е предмет на служебна проверка и преценка. Обжалваното определение е законосъобразно, тъй като законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване по реда на гл.ХХІ (чл. 274 и сл.) ГПК са приложени съответно. Съответен да данните по делото е изводът на Софийски апелативен съд, че разпореждането от 16.10.2015г на съдия-докладчика по ч.гр.д №11277/2013г на СГС не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. С него се констатира приключване на делото, образувано по друга ,също недопустима и оставена без разглеждане частна жалба, след което е постъпила и процесната молба вх.№122521/12.10.2015г на жалбоподателя Р. С.. Производството е приключило предвид наличието на постановено и влязло в сила преграждащо определение по допустимостта, с което е изчерпан и предмета му. Това е постановеното по ч.гр.д №11277/2013г на СГС определение №17547 от 30.09.2013г, влязло в сила съгласно определение №14/30.01.2015г по ч. гр.д №3/2015г на ВКС ІІ г.о ,произнесъл се като втора инстанция съгласно 274 ал.2 ГПК. Актовете са постановени от компетентен съд по установения ред и не са нищожни ,както жалбоподателят счита. Служебно задължение на СГС в случая е да върне делото на първостепенния съд за продължаване на исковото производство (чл. 277 ГПК),а действията по движение на делото в тази връзка са необжалваеми с частна жалба, тъй като съответно на закона е да се зачита силата на съдебните актове (чл. 278,ал.4, във вр. чл. 297 ГПК) и нито СГС, нито САС като втора инстанция е следвало да предприемат нещо друго,по повод постъпилата молба от 12.10.2015г на жалбоподателя С..С оставената без разглеждане понастоящем частна жалба,както и при значителен брой други подадени частни жалби на страната по делото,са били атакувани необжалваеми разпореждания и действия на съдилищата, а не определения или разпореждания (чл.279ГПК) с преграждащ характер, съгл. чл. 274 ал.1 т.1 ГПК и не от категорията съдебни актове, за които със закон е предвидено обжалване, като императивно условие по чл. 274 ал.1 т.2 ГПК. Тези жалби са оставени без разглеждане, като при допустимото по реда на чл.274, ал.2 ГПК обжалване на съответните актове,частните жалби са разглеждани и оставяни без уважение, като между множеството постановени актове от състави ВКС в тази връзка, няма никакво противоречие. Съответни на закона и служебните му задължения са изложените от състава на Софийски апелативен съд съображения, който в обжалваното определение е бил длъжен да прецени допустимостта на частната жалба, с която е сезиран, което е и сторил.Предмет на проверка в настоящето производство е въпросът допустима ли е била тя и правилно ли е оставена без разглеждане. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения и разпореждания .Производство по обжалване с частна жалба по същество може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. Разноски на жалбоподателя не се следват и не се присъждат, тъй като частната му жалба е неоснователна. По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о