Определение № 3572 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. А. Ч., против определение № 520 от 04.02.2026 г. по гр. д. № 259/2026 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 112 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 665/2021 г. на Окръжен съд – Перник, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Частният жалбоподател обосновава неправилност на обжалваното определение със съображения за погрешно направен извод за неспазване на срока за подаване на молбата за отмяна при ненадлежното представляване от адвоката, истинността на пълномощното от 15.09.2020 г. за което е оспорена и не е установена. Иска неговата отмяна. Ответниците по частната жалба Р. Й. М., Я. Б. М. и Я. Б. М. не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Молителят Б. Ч. с молба от 04.08.2025 г. е поискала с позоваване на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила въззивно решение № 112 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 665/2021 г. на Окръжен съд – Перник, с което е уважен предявен от Р. М., Я. М. и Я. М. иск за собственост по чл. 108 ЗС относно недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], общ. П.. Искането е обосновано с нарушаване на правото й защита в първоинстанционното производство, а след това и във въззивното производство, поради ненадлежното й представляване в производствата пред двете инстанции, тъй като представителството й е осъществявано от адвоката (адв. З.) при липса на пълномощно с предоставена му представително власт за нея като страна. С обжалваното определение така подадената молба е приета за процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, който е пределен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Изложени са съображения, че с въззивното решение, чиято отмяна се иска, след потвърждаване на първоинстанционното решение, е уважен предявен против молителя (понастоящем частен жалбоподател) ревандикационен иск и същото е влязло в сила с недопускането му до касационно обжалване с постановеното по чл. 288 ГПК определение № 1651 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 4631/2022 г. на ВКС, II г. о., от датата на постановяване на което е започнал да тече тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, приложим към поддържаното отменително основание ( чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК). Тези съображения са изведени от установените данни за представен в първоинстанционното производство и приложен на л. 154 от делото на РС – Перник заверен от адвоката препис от договор за правна защита и съдействие от 15.09.2020 г., сключен между молителя Б. Ч. и адв. З., получил препис от въззивното решение на 26.05.2022 г., и подаването на касационна жалба срещу въззивното решение с приложен към нея договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г., сключен със същия адвокат, за касационно обжалване на въззивното решение и представителство пред касационната инстанция. Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради подаването й след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Проверката за допустимостта на молбата за отмяна, която според задължителните разяснения, дадени в т. 9 и 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, се осъществява в закрито заседание, включва и спазването на срока за нейното подаване. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението. Срокът е преклузивен и след изтичането му правото на заинтересованата страна да иска отмяна на влязлото в сила решение се погасява. Този срок започва да тече от узнаването на въззивното решение, но началото му не може да предхожда влизането в сила на решението. В случая въззивното решение е узнато от молителя (понастоящем частен жалбоподател) най-късно към датата на връчване на препис от решението на адвоката – 26.05.2022 г., предвид и на сключения с него договор от 16.05.2022 г. (т. е. десет дни преди връчване на преписа) за касационно обжалване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, който договор е представен в заверен с електронен подпис препис. Затова с постановяването на определението по чл. 288 ГПК на 14.06.2023 г., което не подлежи на обжалване и не се съобщава на страните с връчване на съобщение и препис от определението по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК, е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и същият несъмнено е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна на 04.08.2025 г. Този извод не би се променил с направеното оспорване на истинността на договора за правна защита и съдействие от 15.09.2020 г. при наличието на друг договор от 16.05.2022 г. със същия адвокат за представителство на страна, в който изрично е посоченото въззивното решение, чиято отмяна се иска. Това прави неоснователно и направеното с частната жалба в тази насока доказателствено искане. Гореизложеното обуславя недопустимост на производството по молбата за отмяна. Ето защо, обжалваното определение, с което ВКС е оставил същата без разглеждане, като постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и указанията по неговото приложение, дадени в ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.