Определение № 8440 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. В., [ЕГН], чрез процесуалния си представител, срещу определение № 2725/25.06.2026г., постановено по адм.д. №772/2026г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1438364 от 15.06.2026г., издадена от инспектор в РУ- Трявна, ОДМВР- Габрово. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM – 1438364 от 15.06.2026г., издадена от инспектор в РУ- Трявна, ОДМВР- Габрово. Ответната страна не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, преценява частната жалба за процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3, изр. последно АПК, от страна, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. За да постанови определението си съдът е приел, че по делото липсват данни и доказателства за наличие на предпоставките за уважаване на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1438364 от 15.06.2026г., издадена от инспектор в РУ- Трявна, ОДМВР- Габрово, е наложена на Г. И. В. - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, на осн. чл. 171, т.1, б. "з", "гг" ЗДвП. Нарушението се изразява в това, че на 15.06.2026г. в гр.Трявна В. е управлявал лек автомобил, собственост на Т. Г., като при извършената проверка е установено, че автомобилът е служебно дерегистриран с прекратена регистрация от 14.06.2026г. по чл.143, ал.15 ЗДвП. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA № 3439505/15.06.2026г., с който са иззети СУМПС [номер], СРМПС № [заличен текст]и 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер]. Заповедта и АУАН са връчени на жалбоподателя на 15.06.2026 година. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които пряко следват от акта или които са се осъществили преди неговото издаване са ирелевантни за основателността на искането. С оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на акта ще затрудни упражняване на грижите към семейството, а също и трудовите му задължения, но така заявените твърдения са недоказани, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви доказателства в подкрепа на така заявените твърдения. Обстоятелството, че в изпълнение на ЗППАМ е отнето СУМПС на жалбоподателя и същия не би могъл да изпълнява рутинните си задължения, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. Отнемането на СУМПС е пряко следствие от ЗПАМ, поради което не съставлява ново обстоятелство. При постановяване на определението е отчетен балансът между обществения и частния интерес, предвид вида и характера на регулираните отношения със ЗДвП. Частният интерес на жалбоподателя не може да се противопостави на обществения интерес, за защита на който е предвидено предварителното изпълнение. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,