Определение № 493 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против Определение № 2349/04.12.2024 г., постановено по адм.дело № 1403/2024 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО) в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ. Иска отмяна на определението в обжалваната част и да му бъде предоставена исканата правна помощ. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваното определение Административният съд-София-област е приел, че Г. К. не отговаря на условията по чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП), като на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП не следва да му бъде предоставяна правна помощ за процесуално представителство по конкретното дело. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно АССО е приел за неоснователно искането на Г. К. за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 2 от ЗПП. В случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП - процесуално представителство за предвидена в закон задължителна адвокатска защита. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от установеното от първата инстанция семейно и имуществено състояние на Г. К., от което е възможно да се обоснове извод, че той не разполага с достатъчно средства и за заплащане на адвокатско възнаграждение, исканата правна помощ следва да се откаже, защото предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита/с оглед характера на производството по ЗОДОВ, законът не предвижда задължителна адвокатска защита/. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето. Именно съобразно установените релевантни обстоятелства по конкретното дело, интересите на Г. К. в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК). Законът изисква, съдът при необходимост, да съдейства на страната да изясни и уточни претенцията си и да разпредели доказателствената тежест. Съдът може служебно да събере и доказателства. Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че като е достигнал до извод, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставяна безплатна правна помощ АССО е постановил правилно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения законосъобразно определение, което трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение,