Определение № 169 от 22.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1140/2013 г.

Производството е по чл. 282 ал. 5 ГПК, образувано по Заявление от 25.04.2014 г. на [фирма] - [населено място], с което иска да се освободи внесеното по сметка на ВКС обезпечение 40 000 лв. за спиране изпълнението на въззивно решение № 1774/07. 11.2012 г. по гр.д.№ 1343/2012 г. на САС, касационно обжалване на което не е допуснато от ВКС с Определение № 766/21.11.2013 г. по т.д.№ 1140/2013 г. на ІІ т.о. Молителят излага, че поради отказ на кредитора да посочи банкова сметка за доброволно изпълнение на присъдените суми, на 26.02.2014 г. на основание чл. 97 ал.1 изр.2 ЗЗД е разкрил на името на [фирма] сметка и е превел по нея цялата присъдена сума 52 877.50 лв., включваща: 40 000 лв. - главница, присъдена с въззивното решение, 4665 лв. - разноски, присъдени с въззивното решение, 3352.50 лв. - разноски, присъдени от въззивния съд с Определение от 21.12.2012 г., присъдени от ВКС разноски: 360 лв. и 4500 лв. Иска да му се върне внесената като обезпечение сума 40 000 лв. Ответникът по молбата [фирма] - [населено място], на когото е изпратен препис от заявлението, не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, констатира следното: С Определение № 1051 от 22.11.2012 г., постановено по ч.т.д. № 890/ 2012 г. на ВКС, ІІ т.о. на основание чл. 282 ал. 2 т. 1 ГПК по молба на [фирма]-гр. София, е спряно изпълнението на Решение №1774 от 07.11.2012 г. по гр.д. №1343/2012 г. на Софийски апелативен съд, след като молителят е внесъл надлежно обезпечение 40 000 лв. С Определение № 766 от 21.11.2013 г., постановено по делото, ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на [фирма] - [населено място]. От представеното от молителя Преводно нареждане се установява, че на 26.02.2014 г. е разкрил на името на [фирма] - [населено място] сметка и е превел сумата 52 877.50 лв. Тъй като тази сума включва присъдените от САС и ВКС в производството главница и разноски, задължението на молителя към [фирма] - [населено място] е погасено и последният е удовлетворен. Отпаднала е нуждата от надлежно обезпечение по искането за спиране изпълнението на въззивното решение, последното е влязло в законна сила и внесената от молителя като гаранция сума 40 000 лв. следва да се освободи. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение