Определение № 10033 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2025 г.

ВАСТрето отделение20.10.2025 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 25105 от 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5162/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. К. В., от гр. София, чрез адвокат Троянова, срещу определение № 25105 от 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5162/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата и молба и е прекратено съдебното производство. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявения на основание чл. 203, ал. 1 АПК от М. К. В. против Столична община, район „Панчарево“ иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие чрез възпрепятстване дейността на частен съдебен изпълнител да извърши принудително изпълнение и отстрани принудително дървесна растителност по силата на съдебно решение. С обжалваното определение на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК,, чл. 159, т. 5 и чл. 207, ал. 1 АПК, съдът е върнал исковата молба като недопустима, поради неотстраняване на установените от съда нейни нередовности и предявена срещу ненадлежен ответник и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на оспореното определение, основани на твърдяното, че искът е насочен срещу надлежен ответник. Исковете по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се разглеждат по реда, установен в АПК - чл. 1, ал. 2 от с.з. За производството по чл. 203 - 207 от АПК законодателят изрично е постановил срещу кого трябва да се насочи искът - юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – чл. 205, ал. 1 АПК. С оглед обстоятелствата на които се основава предявения иск правилно съдът е приел, че посоченият в исковата молба ответник Столична община район „Панчарево“ не е надлежен такъв и с разпореждане е дал възможност на ищеца да насочи иска си срещу надлежния ответник. В случая ищецът не е изпълнил указанията на съда. В петитума на своя молба от 11.06.2025 г. отново е посочил, че Столична община, район „Панчарево“ следва да бъде осъдена да заплати претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а в началото на същата като ответник сочи кмета на района. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение на закона. В частната жалба отново се твърди, че искът е насочен срещу надлежен ответник – кмета на Столична община, район „Панчарево, съответно, че самият район е самостоятелен правен субект. Изискването на чл. 205, ал. 1 АПК е императивно. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за местното управление и местната администрация общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. В общината могат да се обособяват райони, при условията на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, но само общината като юридическо лице разполага със собствен бюджет и следва да бъде ответник по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Кметът на района, като орган на изпълнителната власт не може да бъде ответник по предявения иск. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

14