Решение № 9941 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Славов, срещу Решение № 41114/09.12.2025 г., постановено по адм. д. № 10846/2025 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД 26-01-649 от 29.09.2025 г., издадена от Директора на РЗОК Пловдив – финансова неустойка в размер на 200 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът - "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс"(СБР-НК) ЕАД, ЕИК 130344823, чрез процесуален представител адв. Кръстев, с писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 432 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не участва в съдебното производство и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД 26-01-649 от 29.09.2025г., издадена от Директора на РЗОК Пловдив – финансова неустойка в размер на 200 лева за установени две нарушения по чл.33 т.4 от НРД за МД 2023-2025 г., вр с чл. 318 ал.1, ал.5 и ал.6 вр с чл. 55 ал.2 т.2 от ЗЗО. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със Заповед № РД-25-1574 от 23.07.2025 г. на директора на РЗОК Пловдив е наредено на осн. чл.72 ал.2 и ал.3 от ЗЗО и Инструкция № РД 16-46/ 3.07.2023г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗЗО и чл. 97, чл. 434, чл. 433 ал.2 от НРД за МД за 2023-2025г., извършването на проверка на изпълнителя на медицинска помощ "Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс"(СБР-НК) ЕАД, филиал Хисар, със задача: контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ за юни 2025г. за оказване болнична медицинска помощ по клинични пътеки с НЗОК в съответствие с НРД за МД за 2023-2025г. и Приложение № 17 към него. За извършената проверка е съставен Протокол РД 25-1574-1 от 8.08.2025 г. връчен на 13.08.2025 г. на директора на лечебното заведение(ЛЗ). Констатирано е, че лечебното заведение "СБР-НК" ЕАД, филиал Хисар, в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ, сключил договор с НЗОК, като е изискало заплащане от двама пациенти на такса от 35 лева за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки ( №265.1) по смисъла на т.5 от ПЗР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, е нарушило изискванията на чл.33, т.4 от НРД за 2023-2025г., във връзка с чл. 318, ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Изпълнителят на болнична медицинска помощ е упражнил правото си да представи писмено становище срещу протокола. Установено е, че в процесната хипотеза становището срещу протокола не е разгледано от Арбитражна комисия, тъй като председателят на РК на БЛС с писмо от 26.08.2025 г. е уведомил, че въпреки отправента покана, заседание не може да бъде проведено до 8.09.2025г., поради отпуск и служебни ангажименти на състава на АК в частта БП на РК на БЛС- Пловдив. Предвид това и след като е изтекъл нормативно определения срок по чл. 75 ал.6 от ЗЗО, на осн чл. 76 ал.4 от ЗЗО директорът на РЗОК е издал процесната мотивирана заповед, с която е наложил санкцията, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от Арбитражната комисия. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът, извършвайки проверка по чл. 146 от АПК, е обосновал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е с фактически и правни основания, които се съдържат в приложените по делото документи, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Обосновал е извод за спазване на административно производствените правила. При анализ на нормите под които е подведено констатираното нарушение, е направил извод за несъответствие между фактическото основание и правната квалификация. С оглед на систематичното място, където се намира чл. 318 ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД - в Раздел III. „Условия и ред за диагностика и лечение по клинични пътеки“, то същото съответства на диспозицията на чл. 455 ал.3 НРД за МД - „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД“. Т.е. разпоредбата на чл. 318 ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД визира нарушение което е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО и което съответства на чл. 455 ал.3 от НРД, докато с оспорения акт е наложена санкция на осн.чл. 457 ал.3 от НРД - „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.“ Съдът е обосновал извод за незакосъобразност на акта като основание за неговата отмяна, поради приложената неправилна правна квалификация на санкционната норма, създаващо неяснота относно констатираното нарушение. Съдът е изложил доводи за неприложимост на чл.33, т.4 от НРД за МД за 2023-2025 г., тъй като процесната такса от 35 лева касае предварителни дейности във връзка с подготовката на пациенти за планов прием, не се отнася до заплащане на медицински услуги във връзка с изпълнението на клиничните пътеки и не се иска въстановяването й от НЗОК. При съобразяване с чл.168 АПК първоинстанционният съд е обосновал незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което я отменил. Решение е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административният орган е ангажирал отговорността на лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушение на чл.33, т.4 от НРД за МД 2023-2025г. във връзка с чл.318, ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО. Нормата на чл. 33, т. 4 НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. предписва на изпълнителите на медицинска помощ задължение да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума. Разпоредбите на чл.318, ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД 2023-2025г, намиращи се в раздел III, глава деветнадесета „Болнична помощ“, регламентират правила за прием в лечебно заведение с направление при невъзможност за извършване на извънболнично лечение. При юридическото формулиране на обвинението в заповедта тези норми са привързани към чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, отнасяща се до отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО. За нарушения от такъв вид, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, санкция е предвидена в чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. Отразеното в протокола от провеката, че е констатирано нарушение по документацията и документооборота при планиране на хоспитализацията на двамата пациенти е възприето изцяло от директора на РЗОК - Пловдив при издаване на оспорената заповед. Специалната част от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. за изпълнителите на болнична медицинска помощ, уреждаща документирането и документооборота, които се изготвят в лечебното заведение, е глава деветнадесета, раздел ХII "Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури". В тази част са уредени изискванията за работа с медицинската и финансовата документация и при установено нарушение при воденето и съхраняването на такива документи, се налага санкция по чл. 457, ал. 3 от този НРД. Изложеното означава, че в случая наложената санкция - финансова неустойка, не съответства на вмененото нарушение, за което е приложима санкционната норма на чл.455, ал.3 от НРД. С оглед на санкционния характер на проведеното административно производство, по което е издадена и процесната заповед, административният орган е следвало да конкретизира административното нарушение в рамките на закона и да наложи съответната санкция - финансова неустойка, която да съответства на установеното нарушение. Неосъществяването на дължимата правно регулирана дейност от административния орган води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкция и води до отмяната й. Санкционната дейност на НЗОК засяга съществено правната сфера на лечебните заведения, поради което към точността на издаваните в тази сфера актове се прилагат завишени изисквания. Точната правна квалификация е от значение не само при реализиране правото на защита за конкретното вмененото нарушение, но и за последваща преценка при ангажиране на отговорност в хипотеза на повторност на деянието. Посочването, в мотивите към заповедта, на нарушения както на НРД за МД за 2023 - 2025 г., така и на Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ, също внася неяснота във волята на административния орган относно квалификацията на твърдяното нарушение, като следва да се посочи, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е издадена на основание Закон за здравето(ЗЗ), поради което приложими към неизпълнението й са административно-наказателните разпоредби, предвидени в този закон. По изложените съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 432 евро (четиристотин тридесет и две евро). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,