Определение № 348 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4788/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19451/12.11.2024 г. на А. Ш. Р., [населено място], чрез адвокат Л. А.-М., срещу определение № 4680/17.10.2024 г. по гр. д. № 4406/2023 г. на ВКС, II г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната му жалба срещу решение № 881/26.06.2023 г. по в. гр. д. № 1114/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта относно постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата И. Ш. Р., [населено място], чрез адвокат С. Н., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че подадената от А. Р. касационна жалба срещу решение № 881 от 26.06.2023 г. по в.гр. д. № 1114/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260002 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 1310/2019 г. на Районен съд-Асеновград, с което А. Р. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на И. Р. обезщетение от 150 лева месечно, считано от 09.11.2022 г. до окончателното извършване на делбата, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Прието е, че с оглед разпоредбата на чл. 344, ал. 3 ГПК решението на въззивния съд в частта му, касаеща определените привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. С въззивното решение, постановено във фазата по извършване на делбата, е потвърдено първоинстанционното решение и в частта, с която районният съд е уважил искането на И. Р. за определяне на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК и е осъдил А. Р. да заплаща сумата от 150 лева месечно, считано от 09.11.2022 г. до окончателното извършване на делбата, представляваща обезщетение за това, че съделителят е лишен от правото да ползва делбения имот. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 ГПК определението, с което съдът се произнася по искането на съделител за постановяване на привременни мярки по чл. 344, ал. 2 ГПК, може да бъде изменено от същия съд или да се обжалва с частна жалба. Съобразно приетото в т. 6 от ТР №1/2001 г., ОСГТК на ВКС, определенията по чл. 213, б. "б" ГПК /отм., сега чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Такова е и определението по чл. 282, ал. 3 ГПК /отм., сега чл. 344, ал. 3 ГПК/ - за отреждане на делбени имоти за ползване на съделителите до окончателно извършване на делбата. В случая въззивния съд се е произнесъл по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на съделителя И. Р. като въззивна инстанция, поради което решението му в частта, имаща характер на определение, е окончателно и не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. В частната жалба са изложени оплаквания и за неправилност на въззивното решение по отношение на начина на извършване на делбата, които не могат да се разглеждат в настоящото производство. При този изход на делото на И. Ш. Р. следва да се присъдят сторените в настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие и представения списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.