Определение № 11605 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Председателя на Сметната палата на Република България, чрез пълномощника юрк. Ю. Беев, против протоколно определение 25.09.2025г., постановено по к.а.н. дело № 531/2025 г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-437/25. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. По същество се твърди, че отправеното от Административен съд- Габрово преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-473/25, е по въпроси, които не обуславят изхода на спора пред АС- Плевен. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него. Ответникът – Г. Л. С., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Основното производство по к.а.н. дело № 531/2025 г. по описа на Административен съд Плевен е образувано по касационна жалба, подадена от Председателя на Сметната палата на Република България, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Ю. Беев, против Решение № 240/22.04.2025 г. по а.н.д. № 2264/2024 г. на Районен съд-Плевен. С обжалваното Решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №ЗОП-87#3/05.11.2024г. на Председателя на Сметната палата на Република България. С обжалваното определение Административен съд - Плевен е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение № 882/30.06.2025 г. по адм. дело №152/2025 г. по описа на Административен съд - Габрово, по което е образувано дело № С-437/25. За да постанови този резултат, съдът е приел, че т.2 от отправеното преюдициално запитване, по което е образувано горепосоченото дело на СЕС, се явява от значение за изхода на образуваното пред него производство, предвид фиксирания размер на наказанието, предвидено в националното законодателство за съответното административно нарушение. Позовавайки се на необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство, първостепенният съд е спрял производството до произнасянето на СЕС по дело № С-437/25. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 154а, т. 8 от АПК /обн. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г./, съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Обоснована е преценката на административния съд за наличието на обусловеност на изхода на к.а.н. дело №531/25г. по описа на АС- Плевен от постановеното решение по дело № С-437/25 на СЕС, поради следното: С наказателно постановление №ЗОП-87#3/05.11.2024г. на Председателя на Сметната палата на Република България, на основание чл.253, ал.1 ЗОП /ДВ, бр.86/2018г., в сила от 01.03.2019г./, вр. чл.260, ал.2 ЗОП /ДВ, бр. 13/16.02.2016г./ и чл.53, ал.1 от ЗАНН /ДВ, бр.109/2020г. в сила от 23.12.2023г./, при условието на чл.3 ЗАНН на Г. Л. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2894,91 лв. за нарушение на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3, б. "б" от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г./ вр. чл.195 ЗОП /ДВ, бр.13/2016г., в сила от 15.04.2016г. Съгласно чл.253 ЗОП, /Изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г./, възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, 9 или 10, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Същевременно, точка 2 от преюдициалното запитване, отправено от Административен съд- Габрово, по което е образувано дело № С-437/25, е със следното съдържание: "Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: „… При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза“. Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда? ". Противно на развитите доводи в частната жалба, настоящият състав споделя извода на административния съд, че наложеното наказание е с фиксиран размер. Същият е "2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС", поради което и определянето на санкцията не е предпоставено от спецификата в обстоятелствата и начина на извършване на деянието, съществените му елементи, включително формата на вината, поредността на същото за дееца и други елементи на състава на нарушението, а е "фиксиран" към стойността на сключения договор за обществена поръчка, така, както глобата от 1 500 лв. винаги е с фиксиран размер за нарушение по чл.93, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Обстоятелството, че е налице горна граница, над която глоба за установено нарушение по чл.70, ал.7, 9 или 10 ЗОП не може да бъде наложена, не променя извода, че размерът на глобата е фиксиран към стойността на договора за обществената поръчка, като не е допустимо определяне на по- нисък размер на санкцията от така посочения. Предвид това и отговорът на въпроса дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. ", несъмнено се явява от значение за правилното решаване на спора, по който е образувано к.а.н. дело №531/25г. по описа на Административен съд- Плевен. Преобладаващата част от останалите доводи на председателя на Сметната палата, са напълно неотносими към конкретния предмет на настоящия спор. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение