Определение № 2236 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 676/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. К. Д. срещу определение № 4507 от 13.11.2025 г. по адм. дело № 663/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното определение АС – Стара Загора е спрял производството по делото до приключване на производството по дело № С – 676/25 на Съда на Европейския съюз. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че образуваното дело № С-676/25 пред СЕС е от значение за изхода на спора по адм. дело № 663/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 8/2013 г на ВКС по сходен въпрос, свързан с тълкувателната дейност на българските съдилища. Сочи, че съдът е спрял производството по делото преди да е налице произнасяне на СЕС по допустимостта на запитването и освен това СЕС вече се е произнасял по сходни казуси по дело № С-487/21 и дело № С-307/22 г. на СЕС. Решенията по цитираните дела на СЕС дават отговор на спорния въпрос по делото следва ли администраторът на лични данни да предостави на субекта на данни носителите на лични данни в цялост или дължи само предоставянето на информацията за обработваните лични данни. При тези съображения, подробно развити в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „Вива Кредит“ АД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Р. К. Д. срещу изричен отказ на „Вива Кредит“ АД да предостави всички носители на лични данни, въз основа на които обработва данните на Р. К. Д. за периода от 02.01.2019 г. до 12.11.2024 г. във връзка с които обработва данните на заявителката. Съдът с разпореждане № 2835 от 09.07.2025 г. по адм. дело № 663/2025 г. на АС – Стара Загора е приел, че жалбата е редовна, поради което е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните и е разпределил доказателствената тежест. С молба вх. № 6703/03.11.2025 г. „Вива Кредит“ АД е поискал, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК (евентуално чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 631 ГПК) да се спре административното производство по адм. дело № 663/2025 г. на АС – Стара Загора поради отправено преюдициално запитване от АС – Варна с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. докато Съдът на Европейския съюз се произнесе по образуваното дело № С-676/25. С обжалваното определение АС – Стара Загора е приел, че е налице хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на производството по делото. Изложил е съображения, че въпросите по преюдициалното запитване са обуславящи за изхода и спора, предмет на делото пред него. Поради това е приел за основателно искането и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК е спрял производството по делото до приключване на производството по дело № С-676/2025 г. на СЕС. Определението е правилно. Съдът правилно е преценил, че е налице сходство между предмета на спора по делото и описаната в определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна фактическа обстановка и изложените фактически и правни съображения от съда, за да отправи преюдициално запитване. Спорните въпроси са свързани с правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите се съхраняват за целите на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Съгласно член 12, параграф 1 ОРЗД, независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни. Спорен е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора или последният следва да предостави същите в цялост. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело и по-точно по т. 3 от цитираното определение на съда. Решението на Съда на ЕС по въпроса: „Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?“ е релевантно към казуса за упражняване на правата на субекта на данни по член 15 ОРЗД да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни и носителите на информация за същите. Действително подобен въпрос е бил предмет на решение по дело № С-307/22 и по дело № С-487/21 на СЕС, но в случая е поставен на различна плоскост (относно вида на обработване на данните), независимо че третира сходна проблематика. Предвид изложеното, поставените въпроси в преюдициалното питане са относими към спорния предмет по делото и съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на ЕС с окончателен акт по дело № С-676/25. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,