Определение № 12752 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11759/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във връзка с чл. 167, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. Н. срещу определение № 9424 от 28.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1306/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на заповед № 0750/11.03.2025 г. на заместник-кмета на община – Варна. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като забавеното изпълнение на заповедта ще му причини значителни и трудно поправими вреди. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се допусне предварително изпълнение на административния акт. Ответната страна – С. И. В., чрез адв. Генчева, оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Останалите ответници не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искане на частния жалбоподател И. Н. за допускане на предварително изпълнение на заповед № 0750/11.03.2025 г. на заместник-кмета на община – Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1 ЗУТ вр. с ал. 6 ЗУТ е разрешено прокарване на временен път с ширина 3. 50м до УПИ [номер], кв. 121 по ПУП-ПРЗ на [жк], гр. Варна, отреден за [ПИ] по КК на гр. Варна, [жк], собственост на оспорващия и на К. А., като се продължи съществуващ път – ПИ с идентификатор[номер] по КК на гр. Варна, който следва уличната регулация и трасето премине през [ПИ] по КК на гр. Варна, собственост на С. И. В. и през [ПИ] по КК на гр. Варна, собственост на С. К. С. и Г. К. С.. Съставът на административния съд приема, че искането е неоснователно, тъй като не е налице особено важен обществен интерес, който да бъде защитен, както и че лицето, за което административният акт е благоприятен, не установява значителни и трудно поправими вреди, а на частния му интерес се противопоставят правата и интересите на собствениците на имотите, през които ще преминава трасето на временния път. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, оставя без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Този извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото по искане на страната, съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които може да бъде допуснато от административния орган. Материалноправните основания са казуистично изброени в чл. 60, ал. 1 АПК, а наличието им следва да бъде доказано от лицето, което е поискало предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК разглежда няколко хипотези, при които може да се допусне предварително изпълнение на административен акт, които включват защита на особен важен интерес на някоя от страните в производството, както и когато от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В случая съставът на административния съд неправилно приема, че за заинтересуваната страна И. Н., за когото издадената заповед е благоприятна, посочените предпоставки не са изпълнени. По делото е установено, че до имота на Н. УПИ [номер], кв. 121 по ПУП-ПРЗ на [жк], гр. Варна няма транспортен достъп - улицата от север, предвидена по одобрения ПУП- ПУР не е реализирана, а от изток ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна - път, който следва уличната регулация, не достига до имота на Н.. Установено е също, че за имота на Н. е издадено разрешение № 205 / 02.10.2023г. за строеж на жилищна сграда. Посочените обстоятелства налагат заключението, че предварителното изпълнение се налага в защита на особено важен интерес на заинтересуваното лице. Същото е лишено от възможността да ползва пълноценно собствения си имот, както и да реализира законно разрешено строителство, тъй като е не може безпрепятствено да достига до имота с транспортни средства. Същевременно ангажираните доказателства установяват наличието на значителни или трудно поправими вреди като последица от забавеното изпълнение на акта. Невъзможността за достигане до имота с транспортни средства и строителна техника препятства извършването на разрешеното строителство. Това е предпоставка за настъпване на сериозни финансови загуби за собственика, както и за възможни други значителни вреди с имуществен и неимуществен характер, свързани с вероятността разрешението за строеж да изгуби правното си действие. По тези съображения настоящата инстанция приема, че предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК са осъществени и са налице основания за допускане на предварително изпълнение на заповедта, а изводът на първостепенния съд в обратен смисъл е незаконосъобразен. Според административния акт трасето на временния път следва предвидена с ПУП улица и не засяга постройки или декоративни дървета в ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна, поради което доводът на ответната страна в настоящото производство С. И. В., че предварителното изпълнение на заповедта засяга нейните законни права и интереси в по- голяма степен от необходимото за целта, е неоснователен. С оглед изложеното определението в частта, в която е оставено без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на заповед № 0750/11.03.2025 г. на заместник-кмета на община – Варна, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което на основание чл. 167, ал. 1 АПК във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК се допусне предварително изпълнение на заповед № 0750/11.03.2025 г. на заместник-кмета на община – Варна. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,