Определение № 50050 от 24.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1158/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 от ГПК. „Дженерали застраховане“ АД обжалва определение № 324 от 08.02.2022 г., САС, ГК, 2 състав, с което е допълнено постановеното на 03.11.2021 г. решение по гр.д. 671/21 г., в частта за разноските като е осъден жалбоподателят да заплати още сумата от 1 050 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Излага съображения, че неправилно били присъдени разноски. Това присъждане било неправилно и необосновано, с оглед подадените жалби от всяка една от страните. Обжалва и в частта за разноските. Очертава, че предмет на въззивните жалби е предмета на делото изцяло, следователно и при изчисляване на разноските, следва да се вземе предвид, че се определят с оглед изхода на спора. Счита, че след намаляване на дължимото обезщетение, ответникът няма как да има право на този размер на разноските. Моли да се отмени определението. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба В. Г. оспорва частната жалба. Счита, че с оглед приложение на Наредба № 1 за размера на следващите се адвокатски възнаграждения, се дължи увеличение надължимите разноски, изразени в заплатено адвокатско възнаграждение. В. С. Г. обжалва определението в частта, с която е определен точния размер на разноските. Счита, че дължимите му разноски са 1 008,81 лв. Оспорва присъдените на застрахователя 315 лв. Моли да се отмени обжалваното определение в частта за разноските и да се определи, че се дължат разноски пред първоинстанционния съд за 1008,81 лв, както и да се отменят присъдените на застрахователя над 100 лв. Ответникът не е подал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 324 от 08.02.2022 г. по гр.д. 671/21 г., САС, ГК, 2 състав, след като е бил сезиран с искане с правно основание чл. 248 от ГПК, е приел, че след като В. Г. е обжалвал първоинстанционното решение за разликата над 30 000 лв до 52 000 лв, като ответникът е обжалвал до присъдения размер на обезщетение от 30 000 лв, е приел, че в тази част е определен предмета на делото. Въззивният съд бил отменил решението в частта относно присъдените 15 000 лв до 30 000 лв и е намалил присъдените на ищеца разноски, като е определил същите на 631 лв. Въззивният съд е взел предвид общия сбор на цената на иска 53 048 лв, отнесъл го е към размера на уважената част 15 958 лв и действително направените разноски от 2100 лв. Приел е, че на ищеца не се дължат разноски, тъй като жалбата му не е уважена. С оглед жалбата на ответника, се дължали разноски на ищеца, 1 050 лв. Искането е било допустимо, подадено в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок. С решението си въззивният съд е осъдил В. Г. да заплати на застрахователя сумата от 315 лв, представляваща разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лв. Настоящият съдебен състав намира, че с частната жалба В. Г., в частта, с която се оспорват присъдените разноски от 315 лв, както и юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна. Липсва искане за изменение на решението в частта с разноските. Решението на въззивния съд не подлежи на обжалване, единствено определението на съда за изменение на решението в частта за разноските може да се обжалва. По отношение дължимия размер на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, посочените разноски от „Дженерали застраховане“ АД са 630 лв, държавна такса по въззивна жалба и 450 лв – юрисконсултско възнаграждение. Разноските пред въззивния съд на В. Г., въззивник-ищец, са в размер на 2 100 лв. Обжалваемият интерес е с оглед въззивната жалба на застрахователя срещу решението, с което са присъдени 30 000 лв, както и в насрещната въззивна жалба на ищеца, в частта над 30 000 лв до 52 000 лв и 1 048, 81 лв (сбор от цената на исковете за имуществени вреди). Направените разноски от въззивника ищец са 2 100 лв, посочено в списъка по чл. 81 от ГПК, разноски за производството пред въззивния съд. С оглед изхода на спора, след решението на въззивния съд, на въззивника-ищец, се следват разноски в размер на 631 лв. Няма основание да се присъди по-голям размер на разноските. Дължимите на въззивника-ищец разноски се определят както с оглед обжалваемия интерес (както в частта, в която той е обжалвал първоинстанционното решение, така и в частта, с която е обжалвано от въззивника-ответник), така и с оглед изхода на спора. В случая е обжалвано решението на първоинстанционния съд в неговата цялост, на въззивника ищец, се дължат разноски съразмерно на уважената част от всички искове. При уважена част от исковете в размер на 15 957,91 лв към общия размер на всички предявени искове 53 048,81 лв, направени разноски от 2 100 лв, размерът на дължимите от ответника разноски е 631. Неоснователно е приетото от въззивния съд, че се дължат разноски на въззивника ищец в по-голям размер. По изложените съображения ще следва да се отмени определението от 08.02.2008 г., в частта, с която е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски за разликата над 631 лв до присъдените 1050 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Частната жалба на В. Г. е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховния касационен съд на Р България