Определение № 97 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на М. С. К., В. С. К., Л. В. К. и С. В. К., всички от [населено място], против определение № 2510 от 23.11.2012 год. по ч. гр. д. № 3522/2012 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба от 27.07.2012 год. против решението от 10.07.2012 год. по гр. д. № 90/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено производството по гр. д. № 3522/2012 год. на САС. Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на обжалвания акт с искане за отмяната му, по изложените в частната жалба съображения, касаещи спора по същество. Считат и, че с оглед засягане на техните интереси е следвало да бъдат конституирани в производството, образувано по иска на председателя на УС на Ж. „М.” срещу самата кооперация, което намират за недопустимо. Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК постановеното определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение и производството по нея е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Същата е подадена в срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадената от настоящите жалбоподатели въззивна жалба, въззивният съд приел, че същите не са легитимирани да обжалват решението, тъй като не са страни в първоинстанционното производство, както и нямат качеството на задължителни необходими другари на ответника Ж. „М.”, в който случай, като обвързани от силата на присъдено нещо на решението биха имали право на жалба. Разгледан е иск за установяване несъществуването на вписано в регистъра за Ж. обстоятелство, при който активно легитимирано е всяко заинтересовано лице, а пасивната легитимация е ограничена до юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването – в случая Ж. „М.”. Определението е правилно и следва да се потвърди. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на М. Д. за установяване несъществуването на вписано по партидата на ответната Ж. „М.” обстоятелство за приемане за член-кооператори в Ж. М. С. К., С. В. К. и Л. В. К. за обектите, получени по разпределителния протокол от В. К. и промяната на същия в раздел „Б”, т. 2 с добавяне на същите към името на В. К.. Качеството на ищеца като председател на УС на Ж. е ирелевантно за принадлежността на правото на иск, като в производството жалбоподателите не са участвали като страна, в т. ч. и чрез встъпване като трети лица, по смисъла на чл. 218 ГПК. Следователно, поради липсата на качеството им на страна в производството същите не са легитимирани да обжалват решението, което не ги и обвързва с оглед липсата на предпоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК. С оглед твърденията им за нарушение на техни права защитата им следва да се реализира по друг ред, а не чрез обжалване на постановеното между други страни решение. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.