Определение № 2682 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода“ в затвора в [населено място] против разпореждане № 1245/10.02.2025г., постановено по адм. дело № 1943/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което му е върната исковата молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ и производството по делото е прекратено. Излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК С обжалваното разпореждане, административният съд е върнал исковата молба на частния жалбоподател поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности и неизпълнение на дадените указания с предходно разпореждане N 689 от 23.01.2025г., с което исковата молба е оставена без движение. Обжалваният акт е валиден, допустим и правилен. Безспорно е установено, че разпореждане N 689 от 23.01.2025г., с което исковата молба е оставена без движение е получено лично от С. С. на 29.01.2025г. и срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 06.02.2025г.- четвъртък, присъствен ден, поради което правилно съдът е приел за редовна процедурата по съобщаване на разпореждането за оставяне без движение. Към датата на постановяване на оспореното обжалваното разпореждане -10.02.2025г., седмодневният преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.129, ал.2 вр.с чл.127 от ГПК е изтекъл, поради което съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,