Решение № 5962 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 2680 от 24.01.2025 г., постановено по адм. дело № 5205/2024 г. Административен съд София - град (АССГ), III отделение, 57 състав, е отменил по жалба на Й. Д. П. Решение № 32-750379/22.02.2024 г., издадено от за директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас, с което за внесената и допусната до свободно обращение стока по митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008031842R4/02.03.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 17 072,67 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 308,79 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 2 879,34 лева. С решението в полза на лицето са присъдени разноски в размер на 1 010,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. Стойкова. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на АССГ поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Й. Д. П. срещу оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно списък с разноските. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – Й. Д. П., гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Т. И. Тодоров от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се разноски за касационното производство съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 32-750379/22.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“, § 2, § 3 във връзка с чл. 83, § 1 във връзка с чл. 102, § 3, чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, за стока по МД с MRN 21BG001008031842R4/02.03.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 17 072,67 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 308,79 лева и ДДС в размер на 2 879,34 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Й. Д. П.. Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 02.03.2021 г. е подадена МД с MRN 21BG001008031842R4, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: KIA, модел: NIRO; тип: NIRO; първа регистрация: 01.01.2019 г.; цвят: 0; раб. обем: 1600; двиг. №: няма данни; шаси №: KNDCD3LD1K5314053“, код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); Код на стоката — код по ТАРИК - 8703 23 90 00; метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 3 118,00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – TCNU7903 863 (кл. 7/10). При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура № RA-E20123001/30.12.2021 г„ издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, опаковъчен лист № RA-E20123001/30.12.2020, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405C, Pierrefonds, QC H9J3R9, ТАЛОН №32600338, Морска товарителница № MEDUMC953624. За извършения внос са начислени мито в размер на 398,48 лева и ДДС в размер на 876,65 лева, при МС в размер на 3 984,77 лева (преизчислена стойност на 3 118,00 CAD при курс 1,27799 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ до териториални дирекции на Агенция „Митници“ писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. № 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 3 118,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 13 359,00 CAD; възникналите в тази връзка „основателни съмнения“ относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; липсата на представени в отговор на писмо с рег. № 32-83271/02.03.2023 г. доказателства от Й. Д. П. в подкрепа на декларираната от него цена; мотивите на митническите органи да приемат, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и елементите, които се прибавят към нея, както и, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Административният съд е приел и че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. На първо място е посочено, че спорният въпрос по делото е дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т. е. налице ли са „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент/ЕС/ № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за определяне на МС на процесния внос съобразно договорната стойност на стоката. 2. Наред с това е дадено тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на МС, при кои хипотези са налице „основателни съмнения“, кой носи доказателствената тежест и т. н. 3. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че административният орган е определил различна от декларираната МС на автомобила, като се е позовал единствено на електронен файл, предоставен от канадската митническа администрация, без наличие на данни дали информацията от файла е част от официален публичен регистър и дали има характер на официален документ. Доколкото според съда справката има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен материал, е прието, че съпоставката между данните от електронния файл и фактурата за покупка не е достатъчна, за да обоснове определянето на нова МС. Ето защо изводът на митническите органи, че цената на автомобила, отразена в справката от канадската митническа администрация, е договорната цена на стоката по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е приет за неправилен и неподкрепен от приложените съпътстващи продажбата документи, доказващи по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока. 4. Според съда при липса на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на автомобила - вместо да определя новата МС, позовавайки се единствено на данните от електронна таблица, предоставена от канадската митническа служба - административният орган е следвало да приложи вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, полагайки необходимата грижа за установяване действителната стойност на превозното средство, което в случая не е било направено. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът навежда твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че представеното по делото писмо от канадските митнически власти, съдържащо информация в табличен вид, няма характер на официален документ, поради което не представлява надлежно доказателство. Според касатора писмото и съдържащите се в него данни, предоставени от канадските митнически власти, представляват официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което включената в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. В тази връзка с посочено, че именно данните, съпоставени с представените от вносителя документи, са обосновали съмненията на митническите органи и са дали основание за неприемане на декларираната митническа стойност. Наред с това се поддържа, че административният орган правилно е пристъпил към определяне на нова МС по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, след като е изложил съображения за неприложимост на методите по чл. 74, § 1 и § 2, букви „а“ – „г“ от същия регламент. Посочено е също така, че при липса на несъмнени доказателства за декларираната продажна цена, както и предвид събраните в хода на проверката данни, правилно на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС на употребявания автомобил, въз основа на която са преизчислени дължимите вносно мито и ДДС. В подкрепа на тезата си касаторът се позовава на практика на Върховния административен съд по сходни случаи. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, същите са възприети и възпроизведени правилно в първоинстанционното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013г., който е приложим след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл. 74, § 2 от същия регламент. Решаващият съд е приел, че макар със съобщението по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вносителят е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. Освен това според съда административният орган е игнорирал приложените съпътстващи продажбата документи, доказващи по несъмнен начин условията на продажбата, като вместо да приложи вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, полагайки необходимата грижа за установяване действителната стойност на превозното средство, е определил новата МС единствено на база предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износната декларация за горецитирания автомобил. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: С протоколно определение от 20.01.2026 г. производството по делото е спряно до приключване на производството по дело Т – 296/2025 на Общия съд на Европейския съюз, образувано по отправено от Върховния административен съд преюдициално запитване, чиито въпроси са преценени като относими и към приложимото по настоящото дело право на Европейския съюз. С решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси: 1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. 2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. С определение по хода на делото от 31.03.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено. На първо място следва да бъде посочено, че в Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са надлежно мотивирани и подкрепени от събраните в хода на развилото се административно производство доказателства. Същите са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура № RA-E20123001/30.12.2021 г„ издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, а също и отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката. При съобразяване на даденото тълкуване на закона в т. 1 на решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз според настоящия касационен състав наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На следващо място следва да бъде посочено, че при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от регламента за наличие на „идентични стоки“ административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в митническата декларация, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното лице, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на обичайната печалба и размер на общи разходи. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатото превозно средство, което го отличава от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. При даденото тълкуване на закона в т. 2 от цитираното решението на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка следва да се приеме, че МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти. На основание гореизложеното според настоящия касационен състав от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от Й. Д. П. МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от лицето в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд София - град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Й. Д. П. против Решение № 32-750379/22.02.2024 г., издадено от за директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което за внесената и допусната до свободно обращение стока по митническа декларация с MRN 21BG001008031842R4/02.03.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност в размер на 17 072,67 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 308,79 лева и ДДС в размер на 2 879,34 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответникът по касация - Й. Д. П. следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 119,39 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,