Определение № 42 от 20.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 122/2022 г.

Производството е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК, по повод постъпило искане от председателя на Окръжен съд – гр. Пловдив, който с разпореждане № 183 от 9.02.2022 г. е прекратил съдебното производството по н.o.х.д. № 1968/2021 г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище, изразява позиция за основателност на искането за промяна на местната подсъдност по делото. След образуване на настоящото частно производство по делото са постъпили три броя молби от подсъдимите М. Г.-Д. и М. Д., с които заявяват различни обстоятелства, включително че страдат от заболявания, възпрепятстващи далечни пътувания, което налагало делото да бъде разгледано в гр. София. В една от постъпилите молби се посочва, че Софийски градски съд разглежда понастоящем дела с тяхно участие, а също така и видно от приложението към обвинителния акт на Софийска градска прокуратура срещу тях останалите участници в наказателния процес също са с адреси за призоваване на територията на гр. София. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК с оглед на следните съображения: Първоначално обвинителният акт по делото е внесен от Софийска градска прокуратура в Софийски градски съд, където е било образувано н.о.х.д. № 4917/2014 г. С определение № 64 от 28.04.2017 г. по ч.н.д. № 446/2017 г. по описа на ВКС, първо н.о., местната подсъдност по делото е била променена и същото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – гр. Пловдив. Производството по н.o.х.д. № 1968/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив е образувано след като с решение № 64 от 20.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 424/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив е отменена присъда № 260056 от 9.06.2021 г. по н.о.х.д. № 236/2020 г. на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане. С отделни разпореждания по делото всички съдии от състава на окръжния съд, са се отвели от разглеждането на делото по реда на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК с цел избягването на каквито и да е било съмнения за наличие на предубеденост от изхода му, както и за гарантиране на правото на подсъдимите на справедлив процес от независим и безпристрастен съд. В отводите си съдиите са изложили като причина за направените отводи многобройните молби от страна на подсъдимите, съдържащи искания за отвод на всички съдии от съда, включително искане за отправяне на преюдициално запитване до ЕСПЧ дали съдиите от този съд могат да се считат за безпристрастни при разглеждане на делото с оглед на заведените от Г.-Д. и Д. дела по ЗОДОВ срещу окръжния и апелативния съд в гр. Пловдив. При това положение е очевидно, че формирането на състав на съда, който да разгледа делото е невъзможно. Затова, при наличието на условието по чл. 43, т. 3 от НПК и отчитайки, че подсъдността по делото вече е била променяна веднъж, както и постъпилите молби по делото с изложените в тях обстоятелства, ВКС намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен (окръжен) съд, а именно Софийски окръжен съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,