Определение № 171 от 28.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от М. Д. Д. и М. М. Д. частна жалба срещу определение №VI-55 от 11.01.2017г., постановено по ч.гр.д.№1896/2016г. на Бургаския окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№28215 от 04.08.2016г. против определение №4253/16 от 29.06.2016г., постановено по гр.д.№4196/2011г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за изменение на решение №476 от 15.03.2016г. по гр.д.№4196/2011г. в частта му за разноските с искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмени бележки в размер на 5000лв. или по 2500лв. за всеки от двамата. В обжалваното определение е прието, че искането е неоснователно, тъй като към нито една от приложените към делото писмени защити, подадени чрез адв.Д.С. като пълномощник на М. и М. Д., не е приложено адвокатско пълномощно, от което да е видно, че адв.Д.С. е бил упълномощен да изготви защитите и да представлява жалбоподателите Д., нито договор за правна помощ, от който да е видно, че е договорено възнаграждение в размер на по 2500лв., което М. и М. Д. да са платили на адв.С. във връзка с изготвянето на писмените защити, а липсва и какъвто и да било друг документ, имащ характер на разписка, удостоверяващ плащането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед така направената от въззивния съд констатация жалбоподателите са представили намиращите се у тях копия от адвокатски пълномощни и договори за правна помощ към тях с искане за провеждане на процедура по възстановяване на изгубени съдебни книжа по реда на чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата. Въз основа на служебно извършена справка се установи, че към момента на образуване на настоящето производство такова производство е било образувано, но по него все към 22.05.2017г. не е бил постановен окончателен съдебен акт. И тъй като обстоятелството дали по гр.д.№4196/2011г. на Бургаския районен съд действително е било представено пълномощно и договор за правна помощ към него, е от съществено значение за изхода на производството по настоящето дело, с определение №147 от 07.07.2017г. производството по настоящето дело е било спряно до приключване на производството по възстановяване на изгубени съдебни книжа по гр.д.№4196/2011г. по описа на Бургаския районен съд. С определение №10356, постановено на 03.12.2019г. по гр.д.№4196/2011г. по описа на Бургаския районен съд, при повторно разглеждане, след като делото е било върнато със задължителни указания на въззивната инстанция, дадени с определение № II – 1889/08.10.2019г. по ч.гр.д.№1199/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е оставена без уважение молбата на М. Д. Д. и М. М. Д. с вх.№1878/07.02.2017г. (по описа на Окръжен съд – Бургас) за възстановяване на изчезнали от делото документи – два броя адвокатски пълномощни от 05.01.2011г. в полза на адв.Д. С. от АК-В.. Посочено е, че в хода на производството не се установява такива пълномощни да са били представяни по делото, доколкото същите не фигурират на хартиен носител в кориците на делото, както и не са въведени като входящи документи в електронната деловодна система на съда, в която се завеждат и съхраняват в сканирани копия всички представени от страните съдебни книжа, които са постъпили по делото. Взето е предвид също така, че липсват данни посоченият адвокат да е извършил действия по представителството на ищците в производството. С определение №87 от 19.03.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№394/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, I въззивен граждански състав, е оставена без уважение частната жалба на М. Д. и М. Д. срещу определение №10356/03.12.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищците с вх.№1878/07.02.2017г. за възстановяване на изчезнали от делото документи. Срещу така постановеното определение е била подадена частна касационна жалба, която е върната с разпореждане №783/12.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№394/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С определение №348/15.10.2021г., постановено по ч.гр.д.№40/2021г. по описа на Апелативен съд – Б., разпореждане №783/12.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№394/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас е потвърдено, като така постановения съдебен акт е окончателен. Тъй като производството по подадената от М. Д. Д. и М. М. Д. молба с искане за възстановяване на съдебни книжа по гр.д.№4196/2011г. по описа на Бургаския районен съд вече е приключило, производството по настоящето дело следва да бъде възобновено, като съдът се произнесе по подадената от М. Д. Д. и М. М. Д. частна касационна жалба с вх.№1876/07.02.2017г. В изложението към подадената частна касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като писмените им бележки, както и пълномощните и договорите за правна защита и съдействие, са били представени по делото, но документите да изчезнали. Жалбоподателите твърдят, че отказът да им бъдат присъдени направените по делото разноски представлява грубо нарушаване и неизпълнение на закона, още повече като се има предвид, че разноските не са били оспорени от ответника, приети са по закон и по право и следва да бъдат присъдени. Молят обжалваното определение да бъде отменено и направените разноски им бъдат присъдени. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на I г.о. на ВКС взе предвид следното: Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, разноски в полза на страната, имаща право на такива по правилата на чл. 78 ГПК, се присъждат, само ако по делото са представени доказателства, че такива разноски са били направени, като доказателствата за сторените разноски следва да бъдат представени до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция и за съответното производство, за което разноските се претендират. Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (решение №67/03.04.2014г. по гр.д.№2944/2013г., ІV г.о. на ВКС). Като всяка деликтна отговорност обаче и в този случай отговорността на насрещната страна може да бъде ангажирана само ако се установи, че вредите, представляващи направените разноски по повод воденето на делото, са били направени. Когато разглеждането на делото приключва в открито заседание искането за разноски може да бъде направено най-късно в устните състезания, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им, като страната може да представи и списък на разноските. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция (определение №688/27.10.2015г. по ч.гр.д.№5154/2015г. на IV г.о. на ВКС и определение № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 689/2010 г. на IV г. о.). В тези срокове следва да бъдат представени и доказателства, че разноските, които се претендират, действително са били направени, т.е. адвокатското възнаграждение, чието присъждане се претендира, да е било действително и реално заплатено като няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването, респ. в по-късен момент, предхождащ обаче предявяването на искането за разноски. От момента на извършването на плащането се приема, че страната е извършила разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78 ГПК. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Предпоставките за присъждането на разноските според практиката на ВКС всъщност са две - съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в производството (определение № 696/20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г., ВКС, І г. о. и определение № 857/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/2012 г., ВКС, І т. о. и др., вкл. вече посочените). При постановяване на обжалваното определение въззивният съд изцяло се е съобразил с така установената трайна и непротиворечива практика на ВКС, като е приел, че след като по делото не е установено М. Д. Д. и М. М. Д. да са направили претендираните разноски, то и предпоставки такива разноски да им бъдат присъдени не са налице. В случая от съществено значение е и обстоятелството, че дори след проведено производство по реда на чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата не е установено по делото да е бил представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ доказателства такива разноски да са били договорени и съответно заплатени – такива доказателства не се откриват нито в кориците на делото, нито в електронната деловодна система на съда, в която се завеждат и съхраняват в сканирани копия всички представени от страните съдебни книжа, които са постъпили по делото. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на постановеното от въззивния съд определение до касационно обжалване. Представянето на такива договори за правна защита и съдействие с подаването на частната касационна жалба не променя този извод, доколкото, както вече беше отбелязано, разноските не само следва да бъдат направени преди приключване на съдебното дирене в съответната съдебна инстанция, но и доказателства за това трябва да бъдат представени към този момент. В противен случай съдът не би могъл обосновано да достигне до извода, че разноските са своевременно направени именно във връзка с висящото производство, а не по-късно, респ. до приключване висящността на производството е бил изготвен и документът, удостоверяващ заплащането им. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение