Решение № 4177 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2025 г.

Производството е по реда на по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково, чрез пълномощника старши юрисконсулт Д. Стойчева против Решение № 7501/30.09.2025 г. по адм. дело № 1413/2025 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменено Решение №1012-26-300-1 от 02.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-482/ 06.06.2025 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.3 КСО, §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата на Х. О. С. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции заплатената държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът Х. О. С., чрез адв. Д. Кръпова, оспорва касационната жалба като неоснователна в депозиран писмен отговор. Моли да бъде отхвърлена и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С първоинстанционното решение, Административен съд – Хасково е отменил по жалба на Х. С. Решение №1012-26-300-1 от 02.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-482/ 06.06.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково и е изпратил преписката на административния орган за издаване на нов акт по подаденото заявление №2113-26-416/24.03.2025г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на дадените указания по прилагане на закона. По делото е установено от фактическа страна, че на 24.03.2025 г. Х. О. С. е подала до директора на ТП на НОИ – Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с вх.№2113-08-997/05.06.2024 г. В заявлението е декларирала, че имената Х. О. С., Х. О. И., М. В. Х. и М. В. И. са нейни. Към заявлението е приложила документи, а в описа на осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от II категория общо 08г. 11м. 20 дни, от III категория общо 05 г. 08 мес. и 08 дни и навършена възраст към датата на заявлението – [възраст], както и действителен осигурителен стаж – 11 г. 10 м. 13 дни. От ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е издадено разпореждане [номер]/2140-26-634/18.07.2024 г., с което, на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО, е отказано отпускането на ЛПОСВ на Х. О. С., потвърдено впоследствие с Решение № 1012-26-292-1/02.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково. Няма данни за оспорване на този акт. На 24.03.2025 г. Х. С. е подала ново заявление за отпускане на ЛПОСВ. В Описа на осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от II категория общо 08г. 11м. 20 дни, от III категория общо 06 г. 01 мес. 26 дни и 4ч. или превърнат към III категория общо 17г. 04м. 14 дни 4ч., и навършена възраст към датата на заявлението – [възраст], както и действителен осигурителен стаж – 12г. 04 м. 01 дни. С разпореждане [номер]/2140-26-482/06.06.2025г., издадено на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО, ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. О. С., приемайки че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 24.03.2025 г., жалбоподателката има навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж, положен за периода от 01.03.1976 г. до 24.03.2025 г., с прекъсване, както следва: 08г. 11м. 20 дни осигурителен стаж от втора категория труд, 06г., 01м. и 26 дни от трета категория труд, съответно общ осигурителен стаж, съгласно чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд – 17г. 04м. 14 дни, като е отбелязан действителен стаж – 12г. 04м. 01 ден. В разпореждането се цитира разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 КСО, съгласно която, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025г., лицето следва да има навършена възраст 62 г. 04 м. за жените и придобит осигурителен стаж 36 години и 08 месеца, като се приема, че С. има навършена възраст [възраст], но няма изискуемия осигурителен стаж 36 години 08 месеца, а има 17г. 04м. 14 дни и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. Също така е посочена и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО, съгласно която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, през 2025 г., те придобиват право на пенсия при навършена възраст 67 години за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, какъвто жалбоподателката не притежава. Зачетеният стаж като неработеща майка за периода от 05.09.1988 г. до 02.05.1989 г. – 00г. 07м. 27 дни, от 21.05.1989 г. до 01.06.1989 г. – 00г. 00м. 10 дни и от 27.07.1989 г. до 05.09.1991 г. – 02г. 01м. 08 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО според административния орган. Обжалваното разпореждане от 06.06.2025 г. е потвърдено с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-300-1/02.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково За да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане, съдът е посочил, че за Х. С. са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. Отказът на пенсионните органи да зачетат стажа й като неработеща майка в посочения по- горе период, с прекъсвания, за действителен осигурителен стаж е преценен за несъобразен с действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, противоречащ на чл.17 и чл.47 от Конституцията на Република България и трайната съдебна практика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО сочи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Правилно административният съд е приел, че е приложима нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите ( отм.), според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относима в случая е била и действащата към този период Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., релевантно към спора, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени – майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. В действащата уредба законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Предвид гореизложеното, пенсионните органи е следвало да зачетат спорните периоди за осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Тогава осигурителният стаж на Х. О. С. би бил в размер над 15 години, съответно материалноправните основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 КСО са налични. Неоснователни са доводите на касатора за неточно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормата, приемайки, че периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж, при отчитане специалния правен статут на жените - майки по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта. Тълкуването е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права и дадените с Решение по к. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. Съдът се е позовал и на утвърдената съдебна практика на Върховния административен съд в същата насока, която настоящият съдебен състав напълно споделя. По тези съображения решението на Административен съд - Хасково е правилно и при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат своевременно претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025 г. е видно, че Х. С. е заплатила за оказаната от адвокат Д.Кръпчова правна защита пред касационната инстанция сума в размер на 500 лева, който не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да се възложи в тежест на касатора, като се присъди в официалната валута в РБългария, а именно 255, 65 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,