Определение № 890 от 04.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010 г.

Постъпила е молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение с № 481 от 20.04.2004 год. по гр.дело № 103/2003 год. и оставеното с него в сила решение от 06.11.2002 год. на Варненския окръжен съд по гр.дело № 1187/2002 год. за потвърждаване решението на Варненския районен съд, Х. състав от 08.05.2002 год. по гр.дело № 205/2001 год. в частта, с която е уважен иск с правна квалификация чл.108 ЗС за недвижим имот, находящ се в землището на гр.В, кв.В., м.”Кар.ч.”/”М.”/, представляващо място с площ 633 кв.м., съставляващо имот пл.№ 722 по комбинирания кадастрален план „М.” от 1997 год. Молителят Л. С. В. от гр.В. поддържа, че на 21.06.2010 год. й станала известна декларация на Ц. А. Я. относно обстоятелства от съществено значение за делото, вкл. предоставени й доказателства от същото, с които не могла своевременно да се снабди, които прилага. Процесуалният представител адвокат Н. И. Н. от Варненската адвокатска колегия поддържа молбата за отмяна по изложените в нея съображения и писмена защита. От ответниците по молбата за отмяна Д. И. Д., Ж. И. Д., Т. Д. Д., Н. Д. Д., Н. Д. Д., Д. М. Д. и И. М. П., всички от гр.В., представлявани от адвокат К. И. К. от Варненската адвокатска колегия е постъпило възражение /има характер на отговор/ по чл.306, ал.3 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и като взе предвид доводите на страните приема следното: Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязлото в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три законни предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях е неоснователна. Необходимо е новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяването на решението. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Представените писмени доказателства не са такива по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Н. писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да разкрива възможността с помощта на други доказателства да се разкрият обстоятелства, които имат значение за спорното право. Константна е съдебната практика, че молител, който не е бил обективно възпрепятстван да ангажира различни доказателства, а проявява активност едва след влизане на решението в сила, не може да се ползва от това свое действие при искането за отмяна на посоченото основание както е в случая. Нотариално заверената декларация са писмени свидетелски показания, но не могат да бъдат ценени като ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същото се отнася и до частната техническа експертиза, поради което се изключват от доказателствата в настоящото производство. Всички останали доказателства касаят трети лица по спора, поради което не следва да се обсъждат. Отделен е въпросът, че молбата за отмяна е постъпила в канцеларията на първоинстанционния съд на 28.06.2010 год., а началният момент съгласно чл.305, ал.1 ГПК/чл.232, ал.1 ГПК-отм./ е датата на обявяване на посоченото касационно решение – 20.04.2004 год. Касае се за преклузивен срок, за който съдът следи служебно и с изтичането му се преклудира правото на молителя да сезира Върховния касационен съд по реда на извънредния способ за отмяна, поради което молбата се явява процесуално недопустима. При този изход на спора на ответника по молбата за отмяна Д. И. Д. се присъждат направените разноски за възнаграждение на адвокат в размер на сумата 500 лева за хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но без пътни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение