Определение № 204 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 520/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 197 от 01.11.2021 г. по в.т.д. № 251/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на Агенцията против решение № 22 от 30.09.2021 г. по т.д. № 56/2021 г. на Окръжен съд – Сливен и е прекратено въззивното производство. С посоченото решение е отменен отказ № 20210811160716-2 от 17.08.2021 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20210811160716 от 11.08.2020 г., подадено от М. Д. П.,в качеството й на упълномощено лице от Я. Т. П. – управител на „Доместико“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с който е отказано обявяване на учредителен акт със заличени лични данни по партидата на „Доместико“ ЕООД, като е дадено указание на длъжното лице по регистрацията да извърши исканото обявяване, съобразно заявлението. Частният жалбоподател поддържа доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в противоречие с регистърния закон. Твърди, че Агенцията разполага с правен интерес да обжалва пред съответния апелативен съд решението, с което е отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията, а задължителните указания на окръжния съд засягат правомощието на Агенцията, която е единствено овластена от закона да извършва преценка и проверка досежно съществуването на предпоставките за вписване, заличаване и обявяване по реда на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна въззивна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е посочил, че изменението на разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не предоставя на органа, постановил отказ за вписване, правомощие за обжалване на отменителния акт на окръжния съд, а въвежда единствено задължение за съобщаване на решението на окръжния съд освен на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията. Съдът е приел, че основните аргументи за липсата на активна процесуална легитимация на Агенцията по вписванията да обжалва съдебните решения на окръжните съдилища по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се извеждат от вида на самото производство по вписване, заличаване и обявяване на актове в търговския регистър, което е охранително и има едностранен характер. Актовете, с които приключва това производство, не представляват индивидуални административни актове, по см. на т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк.дело № 2/2014 г. Съдът е изтъкнал, че Агенцията по вписванията, като държавен орган на изпълнителната власт, натоварен с конкретни функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до Търговския регистър, не е в гражданскоправен спор със заявителя, поради което тя не е страна в производството по обжалване на акта й пред съда. В заключение, съставът на Апелативен съд – Бургас е извел извод, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва позитивно за молителя съдебно решение, като с изменението на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ – ДВ бр.105/2020 г. не се променя характера на производството от едностранно в състезателно. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита за правилно атакуваното определение, като споделя изцяло мотивите към него. По въпроса за легитимацията на Агенцията по вписванията да обжалва постановено по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ решение на окръжен съд, с което е отменен отказ за вписване, е формирана константна практика на съдебни състави на ВКС, надлежно публикувана в сайта на съда, както и в правно-информационите системи. Според тази практика, регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ е охранително по смисъла на чл.530 ГПК, в подкрепа на което е и направеното препращане между чл. 19, ал. 6 ЗТТРЮЛНЦ и чл. 536, ал. 3 ГПК. Регистърното производство е едностранно и безспорно – предназначено е да съдейства за упражняване на граждански права и да породи изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя. С уважаване на искането, включително от окръжния съд по реда на съдебния контрол, окончателно приключва процедурата по конкретното заявление, а Агенцията следва да изпълни задължителните указания, дадени от съда и да извърши отказаното вписване, заличаване или обявяване. Извънсъдебният характер на регистърното производство, предвид законодателно възложената на длъжностни лица по регистрацията към Агенцията за вписванията дейност по регистрация във връзка с вписвания, обявявания и заличавания в ТРРЮЛНЦ, не отнема останалите белези на регистърното производство като охранително. Изводът за охранителния характер на производството се потвърждава и от разпоредбата на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, според която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Освен това, следва да се има предвид и общото правило в чл.26, ал.1 ГПК, съгласно което страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото и те имат право да бъдат изслушани от съда преди постановяване на акт, имащ значение за техните права и интереси. Освен категоричната практика на различни съдебни състави на Търговска колегия на ВКС, в случая следва да се вземат предвид и съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, /на които изрично се е позовал и апелативния съд/, както и мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Като неоснователни следва да се преценят доводите в частната жалба за съществуването на правен интерес за Агенцията по вписванията от обжалване на съдебно решение за отмяна на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрацията. Поради липса на предпоставки за последващо възникващ правен интерес, твърденият от Агенцията правен интерес следва да е налице още в хода на регистърното производство. Това обаче би означавало наличие на правен интерес от отхвърляне на искането на заявителя, което противоречи на вмененото на Агенцията задължение за даване на защита и съдействие по молбата на заявителя. Позоваването от страна на частния жалбоподател на мотивите към законопроекта е неоснователно. Тези мотиви касаят отговорността за разноски, която съобразно изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се разпределя при постановяване на съдебния акт за потвърждаване или отмяна на обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията. От мотивите не следва изводът, че Агенцията по вписванията е страна с право да осуетява самото производство по регистрация, чрез обжалване на съдебното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. По тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение възприема становището на Апелативен съд – Бургас, че Агенцията по вписванията не разполага с право на жалба срещу съдебния акт на окръжния съд за отмяна на отказа й да извърши исканото обявяване на учредителен акт по партидата на „Доместико“ ЕООД. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение